Брандън Сандърсън: Злочестие

— Има отвор вдясно от теб, Ейбрахам — казах аз по радиото. — Един дрон излезе от дупка под прозореца на тази кула.

— Яко — отговори Ейбрахам, макар че думата прозвуча особено странно от него с гладкия му френски акцент.

— Моля те, кажи ми, че това не е истинска дума — казах аз, после вдигнах пушката, за да проследя придвижването му до отвора.

— Защо да не е? — попита Мизи.

— Просто звучи странно.

— А нещата, които казваме днес — не? „Искри“? „Слонце“?

— Нормални са си — отвърнах. — Изобщо не са странни. — Един летящ дрон мина наблизо, но, за щастие, костюмът прикриваше топлинния ми отпечатък. Хубаво, понеже приличният на водолазен костюм беше адски неудобен. Само дето моят не беше толкова зле колкото на Ейбрахам; неговият имаше маска и всичко останало. За дрона аз имах малък топлинен отпечатък, като катерица или нещо такова. Тайна и много, много смъртоносна катерица.

Ейбрахам стигна до посочената от мен ниша. Искри, биваше го в промъкването. В мига, в който отклоних поглед, го изгубих и ми беше трудно отново да го локализирам. Трябваше да има някакво обучение в специалните части.

— За съжаление, тук има врата — каза Ейбрахам от нишата. — Трябва да се затваря след излизането на машините. Ще опитам да отворя с жиците.

— Страхотно — отвърнах. — Меган, добре ли си?

— Жива съм — задъхано рече тя. — Засега.

— Колко дрона виждаш? — попитах. — Пуснали ли са вече и по-големите срещу теб? Можеш ли…

— Малко съм заета, Колене — тросна се тя.

Аз отново се наместих, тревожно заслушан в изстрелите и експлозиите. Исках да съм там — в бъркотията, стрелбата и сражението, но щеше да е безсмислено. Не бях ловък като Ейбрахам или… хмм, безсмъртен като Меган. Участието на Епичен като нея в отряда определено беше предимство. Хората ми можеха да се справят. Моята работа на водач беше да не излизам напред и да вземам интуитивни решения.

Гадно.

Така ли се беше чувствал Проф по време на мисиите, които надзираваше? Той обикновено изчакваше и водеше иззад кулисите. Не си бях давал сметка колко трудно може да е. Е, ако бях научил нещо във Вавилар, то беше, че трябва да удържам горещата си глава. Трябваше да съм… половин гореща глава. Гореща челюст?

Затова чаках, а Ейбрахам работеше. Ако не успееше да влезе скоро, щеше да се наложи да прекратя мисията. Колкото повече време ни отнемеше това, толкова по-голяма беше вероятността тайнствените хора, които управляваха Оръжейната, да открият, че нашата „армия“ се състои само от пет души.

— Статус, Ейбрахам? — казах аз.

— Струва ми се, че мога да го отворя — отвърна той. — Само още малко.

— Аз не… — и прекъснах. — Чакай малко, това какво беше?

Отнякъде наблизо идеше нисък грохот. Огледах под мен и с изненада видях как отрупаната с листа земя се изкорубва . Листата и мъхът се нагънаха назад и разкриха метална врата. От нея излетя друга група дронове и се стрелна край моето дърво.

— Мизи — прошепнах в слушалката. — Други дронове опитват да те фланкират.

— Кофти — отговори Мизи. Помълча малко. — Знаеш ли…

— Да, знам думата. Може да се наложи да започнеш следващата фаза. — Сведох поглед към отвора, който се прибираше с тътен. — Бъди готова; изглежда, Оръжейната разполага с тунели, които излизат в гората. Ще могат да пускат дронове от неочаквани позиции.

Долу вратата спря, полузатворена. Умислено се приведох да видя по-добре. Явно в един от механизмите ѝ бяха попаднали кал и камъни. Предполагам, че това е проблемът, когато криеш входа насред гората.

— Ейбрахам — развълнувано казах в слушалката, — вратата тук заяде отворена. Можеш да влезеш оттук.

— Мисля, че може да е трудно — отвърна той. Погледнах отново нагоре и забелязах, че два дрона са се оттеглили след баража експлозии откъм позицията на Мизи. Носеха се над позицията на Ейбрахам.

— Искри — прошепнах аз, после вдигнах пушката и улучих двете машини с два изстрела. Те паднаха. Бяхме дошли подготвени с куршуми, които при попадение изпържваха електрониката. Не знаех как действат, но ни бяха стрували на практика всичко, което смогнахме да изтъргуваме, включително коптера, с който Коуди и Ейбрахам бяха избягали от Нюкаго. И без това доста биеше на очи.

— Благодаря за подкрепата — каза Ейбрахам, когато дроновете паднаха.

Под мен механизмите на вратата скърцаха един в друг и се мъчеха да се затворят. Вратата помръдна с още два сантиметра.

— Входът ще се затвори след секунди — рекох. — Ела тук бързо.