Брандън Сандърсън - Злочестие

Меган… Меган имаше право. Нещо проблесна в спомените ми.

— Отказът да действаш — обърнах се аз към Проф. — Да, това е провал, Проф. Като… може би… отказа да се включиш в състезание, при все че страшно искаш наградата?

Той се спря право пред мен. Тиа ми беше разказала нещо за него, когато бяхме във Вавилар. Изключително много искал да посети НАСА, но не се включил в състезанието, което би могло да му предостави шанса.

— Да — продължих аз. — Ти не си се включил. Да не загубиш ли се боеше, Проф? Или се боеше да спечелиш ?

— Как така знаеш за това? — кресна той и събра около себе си стотици линии светлина.

— Тиа ми каза — обясних аз, изправих се на колене и поставих ръка на рамото на Меган за опора. Започваше да се получава.

— Ти винаги си бил такъв, нали? Създал си Възмездителите, но си отказал да ги тласнеш твърде силно. Отказваше да се изправиш срещу най-могъщите Епични.

— Ти искаше да помогнеш, Проф, но не желаеше да направиш последната стъпка.

Примигнах.

— Беше те страх.

Линиите около него избледняха.

— Силите са част от това — продължих аз. — Но не обясняват всичко. Защо се боиш от тях?

Той примигна.

— Защото… аз…

— Защото ако си толкова могъщ — прошепна Меган, — ако имаш всички тези възможности, тогава няма да ти останат никакви оправдания за неуспеха.

Той заплака, после скръцна със зъби и посегна към мен.

— Ти се провали , Проф — продължих аз.

Силовите полета изчезнаха и той залитна.

— Тиа е мъртва — добави Меган. — Ти ѝ измени.

— Млъкни!

Раните по лицето му спряха да се лекуват.

— Млъкнете и двамата!

— Ти уби екипа си във Вавилар — рекох аз. — Ти им измени.

Той се хвърли напред, хвана ме за раменете и избута Меган. Само че трепереше, а от очите му течаха сълзи.

— Ти бе силен — продължих аз. — Имаше недостъпни за другите сили. И все пак се провали. Провали се толкова страхотно, Проф.

— Не може да е така — прошепна той.

— Провали се. Знаеш, че се провали.

Стегнах се, както ме държеше в ръцете си, и се подготвих за лъжата, която изговорих след това.

— Ние убихме Крадеца, Проф. Не можеш да довършиш плана на Регалия. Няма значение дали аз ще умра. Ти се провали .

Той ме пусна. Изправих се на краката си, но той се смъкна на колене.

— Провалих се — шепнеше той. От брадичката му капеше кръв.

— Очакваше се да бъда герой… Имах толкова много сила… и въпреки това се провалих .

Меган докуцука до мен. Лицето ѝ беше пепеляво и потъркваше бузата си на удареното от Проф място.

— По дяволите — прошепна тя. — Това подейства.

Погледнах Проф. Все още плачеше, но когато обърна лице към мен, в очите му видях чиста ненавист. Омраза към мен, омраза заради положението си. За това, че е станал слаб, обикновен смъртен .

— Не — отроних аз, а стомахът ми се сви. — Той не се изправи срещу него.

Бяхме открили истинската слабост. Тиа е грешала. Страхът му беше нещо повече от силите, макар че те — и уменията му като цяло — със сигурност бяха част от нея. Страхуваше се да се напрегне, да стане всичко, което би могъл да бъде — не понеже силите сами по себе си го плашеха, а понеже ако опиташе, то тогава провалът беше нещо много, много по-лошо.

Ако не направеше нещо и се провалеше, поне можеше да си каже, че провалът не е бил изцяло негов. Или пък че е бил част от плана, че той винаги е възнамерявал работите да станат така. Само ако дадеше всичко от себе си, само ако използваше всичките си възможности, провалът щеше да бъде пълен.

Какво страшно бреме бяха силите. Можех да видя как са станали фокус за него, как представляваха всичките му умения — и как бяха неговата възможност за истински провал.

Меган тикна нещо в ръката ми. Пистолета си. Погледнах го и после — ръката ми тежеше като олово — го вдигнах към главата на Проф.

— Направи го — изръмжа той. — Направи го, копеле !

Ръката ми бе твърда, прицелът не помръдваше, аз поставих пръст на спусъка — и си спомних .

За различен ден, в една стоманена стая, заедно с една жена, която бях докарал до ярост.

Аз съм коленичил на решетката-бойно поле.

Баща ми е опрял гръб в стълба на банката, в сянката на едно божество.

— Не — казах аз и се обърнах.

Меган не възрази и дойде с мен. Заедно си тръгнахме от Проф.

— Кой е страхливецът сега? — попита той, застанал на колене в сенките, под примигващата светлина на огъня. Плачеше. — Дейвид Чарлстън! Убиецът на Епични. Трябва да ме спреш .