Брандън Сандърсън - Злочестие

Слава Богу, около Меган се появи светещ защитен купол и спря пламъците. Тя опря ръце на създадения от мен щит и гледаше с широко отворени очи как цялото нещо се къпе в огън.

Залитнах назад от жегата с ръка пред лицето. Огньовете бяха ужасно близо, но изгарянията ми се лекуваха.

Отгоре мъжете и жените започнаха да стрелят с автоматичните оръжия. Аз извиках, освободих силата на тензорите и изпарих оръжията във вълна прах. Автоматите и огнехвъргачките се натрошиха. Дупката отгоре се разшири и надолу взеха да падат сол и хора — опората за краката им изчезна.

Огньовете спряха да се спускат надолу, но лошото вече бе сторено. Върху вече открития под на пещерата горяха езерца от течен пламък и пускаха къдрави черни езици от пушек към небето. Беше толкова горещо, че на челото ми избиха капчици пот. Тук силите на Меган щяха да бъдат безполезни. Примигнах от праха и дима и от сенките се появи Проф — мрачен, окървавен, но все още неуплашен.

Искри. Все още не се боеше.

— Мислил си, че няма да имам план? — тихо ме заговори той. — Смятал си, че няма да се подготвя за Меган и нейните сили?

Краката му изхрущяха върху соления прах, докато заобикаляше простенващ войник.

— Ето какво забравяш, Дейвид. Разумният човек винаги има план.

— Понякога плановете не проработват — отсякох аз. — Понякога внимателната подготовка не е достатъчна!

— И значи ти се впускаш и не те е грижа? — изненадващо ядосано се провикна той.

— Понякога трябва да действаш, Проф! Понякога не знаеш какво ти трябва, докато не си нагазил дълбоко в работата!

— Това не ти дава оправдание да разбъркваш живота на друг човек! Не ти предоставя претекст да пренебрегваш всички останали, за да следваш собствените си глупави страсти. Не оправдава твоята пълна липса на контрол !

Изревах и създадох кресчендо от тензорна сила. Не я насочих към пода или стените. Метнах я към него — заряд от чиста енергия , оръдие на безсилието и на гнева ми. Нищо не действаше. Всичко се разпадаше.

Удари го и той се наведе назад, все едно ударен от нещо солидно. Копчетата на ризата му изчезнаха.

Тогава Проф извика и на свой ред изстреля срещу мен вълна от тензорна сила.

Ударих я със своята. Двете се блъснаха една в друга като несъгласувани звуци и пещерата се разтърси ; камъкът се нагъна, сякаш беше изграден от вода. Над мен се понесоха вибрации.

Пистолетът в ръката ми, както и тензорната ръкавица върху нея, станаха на прах. Вълната не ме нарани, но силата ѝ ме събори на земята.

Простенах и се претърколих. Проф беше там и се извисяваше над мен. Наведе се, хвана трите кутийки на предницата на дрехата ми и ги откъсна от тъканта — махна мотиваторите от тензорния костюм.

— Тези неща — каза той — ми принадлежат.

Не…

Той ме удари отляво — мощно кроше, което ме запрати през камъните и праха.

Спрях се близо до Меган, незащитена от купола си — вече не притежавах силата да го поддържам. Тя се изправи на светлината на огъня, вдигна пистолета си с две ръце и стреля по Проф.

Безсмислено стреляне. Проф явно даже не обръщаше внимание. Лежах, а ръката ми беше заровена в шарената прах на пода.

— Вие сте глупаци — рече Проф и захвърли мотиваторите настрана. — И двамата.

— По-добре глупак, отколкото страхливец — изсъсках аз. — Поне опитах да направя нещо! Опитах да променя нещата!

— Опита и се провали, Дейвид! — отвърна Проф и пристъпи напред, когато куршумите на Меган свършиха. Можех да чуя терзанието в гласа му. — Погледни се. Не можа да ме победиш. Ти се провали .

Надигнах се на колене, а после отново се отпуснах, понеже изведнъж се почувствах изцеден. Меган, обгорена и изтощена, се стовари до мен.

Може би защото го нямаше болконтрола да ме поддържа, може би заради разбирането, че най-накрая с нас е свършено, но нямах енергията да се надигна. Едва имах сили да говоря.

— Бяхме победени, да — каза Меган. — Но ние не се провалихме, Джонатан. Провал е отказът да се биеш. Провал е да не правиш нищо и да се надяваш, че друг ще реши проблема.

Срещнах погледа му. Беше застанал на около метър и половина пред нас в пещерата — вече повече кратер. Подвижните солни кристали на Илдития бяха започнали да се подават над ръба на отвора и да образуват кора. Ако горе имаше други войници, те мъдро се бяха скрили.

Лицето на Проф представляваше плетеница от порязвания — рани от отломките, понесени от мощната експлозия на тензорна енергия, която временно прекъсна силовите му полета. Сякаш като предизвикателство пред надеждите ми, раните започнаха да се лекуват.