Брандън Сандърсън - Злочестие

Яростно опитах да създам силово поле, на което да стъпя, но получих единствено друго проблясване. Миг по-късно дупката не се оказа толкова дълбока — ударих се в твърда повърхност на около метър по-надолу.

До отвора стоеше Меган.

— Има много светове, където той не е изкопал достатъчно надълбоко с този удар — каза тя; върху гласа ѝ се наслагваха нашепванията на още сто гласа.

Проф изръмжа, впусна се срещу мен и извика едно след друго копия от светлина. Аз изскочих от дупката, застанах до Меган и унищожавах копията, където можех.

Щом направех това, Проф потръпваше.

— Как се бием с него? — попита Меган с множество гласове. — Можах само да го разсейвам. Планът все още ли е някак да го заставим да се изправи срещу страховете си?

— Честно казано, не съм сигурен — отвърнах аз, протегнах ръце пред себе си и се напрегнах. Най-накрая създадох стена от силово поле. Приличаше на това да използваш тензорите по обратния начин. Вместо да освободя бръмченето, оставих го да се натрупа вътре в мен, докато не се изгради.

— Колко много можеш да промениш? — попитах аз и погледнах Меган.

— Малко неща — отговори тя. — Разумни. Силите ми не са се променили, аз просто ги познавам. Дейвид, аз мога да виждам светове… толкова много светове.

Примигна — действието сякаш размърда неизброими сенки за очи.

— Но всички те са наблизо. Смайващо е, но и вбесяващо. Все едно мога да изброя колкото числа искам, но само ако са между нула и единица. Безкрайност и все пак ограничена.

Проф разби силовото ни поле, вдигна ръце и разклати тавана. Призовах тензорните сили, щом предусетих хода му — и наистина, той опитваше да събори върху нас тавана, като изпари пръстен от скала и хвърли голям камък в центъра.

Аз изпарих парчето точно над нас. Засипа ни прах, и начинът, по който падна върху Меган, показа, че тя е тук и е истинска, а не е сянка — както се боеше частица от мен.

Проф отново направи гримаса.

Аз използвам силата му. От това боли.

— Добре, имам план — казах аз на Меган.

— Който е?

— Да бягаме — отвърнах, обърнах се и се изстрелях от главната зала в един страничен тунел.

Меган изруга и ме последва. Тичахме един до друг; задействах тензорите и изпарявах ивици камък по пътя ни. Не бях сигурен какво мога да направя, за да го променя или да го върна към нас. Всичките ми досегашни планове се бяха провалили; най-доброто, което можех да направя за момента, беше да поддържам костюма в работещо състояние и да му причинявам болка.

Зад нас Проф изрева. Телепортира се пред двама ни, но аз просто сграбчих Меган за ръката, свърнах в друга посока и разруших силовото поле, което Проф опита да употреби, за да ни спъне. Тичахме в тунел без никаква светлина, но секунда по-късно се появиха осветителни тръбички, донесени от Меган от реалност, в която Мизи беше осветила мястото.

Когато Проф отново се телепортира пред нас, зачервил лице и заръмжал озъбено, аз върнах нас двамата назад и не спирах да употребявам силите на костюма върху случайни камъни, които подминавахме. Всяко прилагане на тензора го вбесяваше още повече.

„Това ми е познато“, казах си аз и долових отзвуците на друго събитие. Друга битка. Да разгневиш един Епичен…

Проф отново се появи и този път Меган реагира първа и ме дръпна настрана, когато копията от светлина — по-бързо, отколкото можех да ги проследя — се забиха като остриета на ножове около нас. Искри! Едвам ги спрях. Може би това не бе толкова добър план.

— Винаги си така! — викна Проф. — Никаква мисъл! Никаква грижа за последиците! Не се ли притесняваш какво ще стане? Не се ли замисляш дори за провала ?

Телепортира се пред нас, докато опитвахме да избягаме, но секунда по-късно ни раздели създадена от Меган скална стена.

— Това не действа — каза тя.

— Е, технически действа. Искам да кажа, че планът ми беше просто да бягаме.

— Окей, коригирам се — това няма да действа твърде дълго време. Рано или късно ще ни хване в капан. Каква е крайната ти цел?

— Да го побъркам — отговорих аз.

— И?

— Да се надявам… хм… че това ще го уплаши? Ние бяхме отчаяни и уплашени, когато се изправихме срещу слабостите си. Може би и той трябва да бъде в същото състояние.

Тя ми отправи скептичен поглед, който — повторен от всичките ѝ сенки — бе още по-страховит от обичайното.

Стената до нас се превърна на прах. Събрах енергията на тензорите и се подготвих да бъда атакуван от множество копия от силово поле, но Проф вече не бе зад стената.