Брандън Сандърсън - Злочестие

Отскочих от процепа. Оттам се донесе много слабо кихване.

Последвано от ужасяващ плискащ звук. Потръпнах и погледнах мешавицата от разкъсана плът и натрошени кости, в които се бе превърнала Амбразурата, пораствайки твърде бързо в твърде тясно пространство. Части от нея избълбукаха над процепа — като надигнало се тесто, излязло от купата си.

Повдигна ми се, преглътнах, после се изправих и извадих мотиватора от кесията. След малко прах и една кихавица и аз, и устройството отново бяхме с нормални размери — само че не можах да си намеря Готшалка .

Вместо него хванах пистолета.

— Мизи, мотиваторът е в мен — съобщих аз по линията. — Ти къде си?

Препъвах се из подземията под Илдития, подминавах пробити от тензорите стени, от които бяха останали купчини разпилян пясък. Осветителните тръбички огряваха тунелите с радиоактивен отблясък. Спрях се и се стегнах при поредното разтърсване, после продължих към мястото, където Мизи бе отнесла Коуди. Това по-напред те ли бяха?

Не. Спрях се рязко. През цепнатина във въздуха проникваше светлина — като разрязана плът, при която кожата се е свила настрани. В отверстието видях друга пещера, осветена от ярка оранжева светлина. В нея Зарево се сражаваше с Амбразурата.

Зяпнах, докато гледах как току-що убитата от мен жена се смали, хукна да бяга от него и превърна редичка от парчета паднала скала в канари. Зарево се стрелна назад, а пламъците му нагряха скалите до оранжево с оттенък на червеникаво.

Погледнах по-нататък по ходника и видях други процепи из въздуха. Явно Меган се пренапрягаше. Преглътнах и продължих към Мизи. Проблясване на светлина от лявата ми страна освети борещи се в сенките фигури — част от системата от пещери, в която Мизи бе поставила своите осветителни тела.

Внезапно Проф изникна малко по-надолу в пещерата като съсредоточаваща се светлина. Използваше силата на Разрушение, за да се телепортира. Искри! При появата му част от тавана рухна. Този път не беше илюзия, а истинско падане на скала, която Проф се принуди да хване със силово поле над главата си. Той изрева от ярост, докато държеше скалите, а после запокити няколко остриета светлина в пространството.

Очевидно и двамата се бяха принудили да използват опасни средства. Проф си служеше със скритото си телепортационно устройство; Меган се пресягаше във все по-нататъшни реалности. Колко далеч бе стигнала? Ами ако загубех и нея, както бях загубил Проф?

Спокойно , казах сам на себе си. Тя беше уверена, че може да се оправя с това. Трябваше да ѝ се доверя. Сниших глава, тръгнах по един страничен тунел и най-накрая видях петна от кръв по камъните. Свих покрай още един ъгъл и се спрях изведнъж, понеже за малко да се препъна в Мизи и в Коуди.

Той лежеше на земята със затворени очи и бледо лице. Мизи е трябвало да свали по-голямата част от тензорния му костюм, за да достигне раните му. Дрехите бяха струпани накуп наблизо; частта с болконтрола беше отделена, но кабелите бяха опънати към ръката му. Мизи изскимтя, щом ме видя, грабна мотиватора от несигурните ми пръсти и го постави обратно в дрехата.

— Летящ рицар — казах аз по линията, — наистина трябва да обезопасяваш по-добре мотиваторите.

— Това е прототип — изръмжа той. — Направих го, за да имам бърз достъп, та да мога да вадя мотиваторите, щом като ми потрябват. Откъде да знам, че Джонатан ще ги измъкне?

Мизи ме погледна, а мотиваторът леко засвети.

— Искри, Дейвид! Изглеждаш, все едно си паднал от скала или нещо такова.

Обърсах носа си — още кървеше. Лицето ми започваше да се подува от ударите. Изтощен, аз се смъкнах до Мизи.

— Как върви боят?

— Гаджето ти е направо страхотна — неохотно призна Мизи. — Ейбрахам все попада в някое силово поле, но тя го измъква. И двамата създават работа на Проф.

— Тя изглежда ли…

— Луда? — попита Мизи. — Не мога да ти кажа.

Погледна Коуди, чиито рани — слава Богу — се затваряха.

— Още известно време ще е в безсъзнание. Да се надяваме, че другите двама ще могат да издържат. Боя се, че ми свършиха и гърмящите пакетчета. Тъй че може би…

Някой се появи с трясък близо до нас. Внезапно пръсване на светлина, безшумно, но ярко, ако човек го гледаше. Извиках, паднах назад и се протегнах за привързания за крака ми пистолет. Не беше Проф. За нещастие това оставяше само една възможност.

Разрушение се обърна и тренчкотът му обърса стената на пещерата. Той отмести поглед от Мизи върху Коуди и върху мен и ни огледа иззад очилата си.