Брандън Сандърсън - Злочестие

— И да се озоват между двамина Висши Епични? — продължих аз. — Ще останат на място, докато не получат изрична заповед. Знаят какво е станало с войниците в Шарп Тауър. Изненадан съм, че след това е успял да накара и Амбразурата да дойде тук.

— Да — съгласи се Мизи. Изглеждаше изтощена — ръката ѝ продължаваше да трепери. Аз не се чувствах много по-добре, но внезапно усетих включването на болконтрола. Болките ми отслабнаха.

— Тръгвай си оттук, Мизи — казах аз. — Ти направи, каквото можа. Опитай да отведеш Коуди и Ейбрахам на безопасно място; аз ще донеса болконтрола за Ейбрахам при първа възможност. Ако не го направя, разбери се с Летящ рицар.

Тя кимна.

— Късмет, Дейвид. Аз, хм, радвам се, че не те застрелях във Вавилар.

Усмихнах се и надянах първо дясната, а после лявата тензорна ръкавица.

— Ще можеш ли да го заставиш да работи? — попита ме Мизи. — Без упражнения?

Светлините на ръкавиците примигнаха в наситено зелено. Усетих как бръмченето им минава през мен — далечна мелодия, която някога ми беше любима, ала я бях забравил. Освободих я и близката каменна стена се превърна във вълна от прах.

— Все едно се прибирам у дома — казах аз.

Всъщност се усещах почти готов да се изправя срещу един Висш Епичен.

Спринтирах през тунела и минавах покрай ярките прорези и от двете страни — прозорци към други светове. Някои водеха към света на Зарево, но други — по-бледи, размазани, не толкова ярки — изглеждаха по-отдалечени. Имаше светове, където непознати фигури се биеха в тези тунели, или където мястото беше съвсем тъмно, и дори светове, в които тук нямаше тунели — просто скала.

Тензорът в очакване бръмчеше на ръцете ми. Все едно… все едно самите сили знаеха, че опитвам да спася Проф. Пееха ми бойна песен. Щом стигнах помещението, където го бях видял одеве, освободих взрив от вибрираща енергия, изрязах скалата на една козирка пред мен, оформих покрити с прах стъпала и слязох надолу.

Проф светеше в зелено в средата на стаята; ръкавите на дрехата му бяха навити и показваха покритите с тъмни косми ръце. Обърна се към мен и се изсмя.

— Дейвид Чарлстън — произнесе той, а гласът му прокънтя в пространството. — Убиецо на Стоманеното сърце! Дойде най-после да поемеш отговорност за започнатото от теб в Нюкаго? Да не би да си дошъл да си платиш ?

Подът беше осеян с тензорни дупки, които се редуваха с купчинки нападали от стените и тавана камъни и прах. Искри. Мястото беше само на косъм от това да пропадне.

Застанах пред него с надеждата, че мога да задействам силовите полета на костюма. Къде беше Меган? Ако беше умряла, щеше да се е преродила, тъй че това не ме тревожеше толкова, колкото съществуването на тези пробойни в реалността.

Една от тях беше наблизо. Мракът се виждаше само заради проблясването по страните ѝ.

От нея излезе Меган.

Подскочих. Искри, тя беше, но… някаква нейна странна версия. Поразмазана.

Понеже не е само една , схванах аз. Не гледах една Меган, а стотици. Насложени една върху друга, всички сходни, но някак си индивидуални. Луничка на друго място, иначе оформен път на косата, очите твърде светли тук или твърде тъмни там.

Тя ми се усмихна. Хиляда усмивки.

— Намерих Ейбрахам — обади се Мизи. — Жив е, но ще бъде мнооого мило да опазиш болконтрола, Дейвид. Поне ако искаш Ейбрахам отново цял. Изтегляме се.

— Дадено — потвърдих аз и погледнах Проф. Дрехите му бяха прашни и окъсани. Беше кървил — и се беше излекувал — от множество рани по лицето си. Една не бе зараснала — мястото, където Коуди някак го бе ударил със силите.

При все че беше обкръжен, Проф не изглеждаше уплашен. Стоеше изправен и уверен. Около него изникнаха четири блестящи светлинни остриета.

— Цената, Дейвид — тихо произнесе Проф.

Пусна копията и ги насочи към мен. Успях да ги изпаря с тензорите, което разби силовите полета на парченца. Прелетяха около мен, преди да изчезнат. Омръзна ми да ме гонят, затова се насочих към Проф и опитах да призова собствени силови полета.

Получих само няколко зелени просветвания — вълнички като отразена от басейн светлина. Ядец.

Проф запрати втора серия върхове, но — подобно на Коуди — бях достатъчно запознат с тензорите и спрях и тях. Прескочих някаква дупка в земята, после ударих с ръка по пода и направих отвор с едно бръмм .

Проф пропадна само на сантиметри, преди да кацне на диск от зелена светлина. Поклати глава, а после замахна с ръка към мен и запрати капка тензорна енергия, и тя изрови земята под мен, както и аз бях направил с него.