Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Арестувана? За притежание на принадлежности за черна магия? Зави й се свят.

Ръката на Нат се плъзна около тила й. Бе облечена в ръкавица, но Теса не можеше да се освободи от усещането, че до кожата й се докосва нещо хлъзгаво.

— Малката ми Джеси — промърмори той. — Държиш се така, сякаш си забравила за участието си в това. Трябваше да скриеш Бялата книга в стаята на сестра ми, както те бяхме помолили. Направи го, нали?

— О, разбира се. Само се шегувах, Нат.

— Доброто ми момиче. — Той се наведе по-близо. Определено се канеше да я целуне. Това бе твърде неуместно, но всъщност нищо на това място не би могло да се определи като уместно. Напълно ужасена, Теса изрече:

— Нат, вие ми се свят и имам чувството, че ще припадна. Предполагам, че е от горещината. Ще ми донесеш ли лимонада?

Той я изгледа, устата му се изопна от едва сдържана досада, но Теса знаеше, че няма да й откаже. Никой джентълмен не би го направил. Той изправи рамене, изтупа маншетите си и се усмихна.

— Разбира се — каза и се поклони. — Но първо ще те заведа да седнеш.

Тя се опита да протестира, но ръката му вече бе зад лакътя й и я побутваше към едно от креслата, наредени край стената. Настани я в едно от тях и изчезна в тълпата. Теса го гледаше как се отдалечава, треперейки цялата. Черна магия. Повдигаше й се и бе ядосана. Искаше да удари брат си, да го раздруса, така че да й каже и останалата част от истината, но знаеше, че не бива.

— Вие сигурно сте Теса Грей — изрече мек глас зад гърба й. — Изглеждате точно като майка си.

Теса едва не излезе от кожата си. До нея бе застанала висока и слаба жена с дълга, разпусната коса с цвят на лавандула. Кожата й бе бледосиня, а дългата й свободна рокля бе от воал и тюл. Краката й бяха боси, а между пръстите си имаше тънки, подобни на паяжина нишки, с по-тъмносин цвят от този на кожата й. Ужасена, Теса вдигна ръце към лицето си — беше ли изгубила маскировката си? — но синята жена се засмя.

— Не исках да те изплаша, малката ми. На мястото си е. Просто аз мога да виждам през нея. Всичко това — тя посочи неопределено към русата коса на Теса, бялата й рокля и перлите — е като изпарение на облак, а ти си небето под него. Майка ти имаше същите очи, сиви в някои моменти и сини в други.

Теса най-после можа да проговори:

— Коя си ти?

— О, ние не обичаме да издаваме имената си, можеш да ме наричаш, както си искаш. И да ми дадеш някое красиво име. Майка ти ме наричаше Хиацинта.

— Синьото цвете — едва се отрони от устата на Теса. — Откъде познаваш майка ми? Не изглеждаш по-възрастна от мен…

— Ние не остаряваме и не умираме, за разлика от вас. Но ти си щастливка! Надявам се, че оценяваш услугата, която ти е оказана.

Теса поклати глава недоумяващо.

— Услуга ли? Каква услуга? За Мортмейн ли говориш? Знаеш ли каква съм?

— А ти знаеш ли аз каква съм?

Теса си спомни за Кодекса.

— Фея — предположи тя.

— А знаеш ли какво е сменено дете ?

Теса поклати глава.

— Понякога — довери й Хиацинта, като заговори почти шепнешком, — когато кръвта ни стане слаба и рядка, ние се прокрадваме в дома на някое човешко семейство и взимаме най-здравото, най-хубавото и пълничко дете и бързо го подменяме с някой от нас, който крее. И докато човешкото дете расте здраво и силно при нас, семейството му се нагърбва с бремето да се грижи за едно умиращо създание, с фобия към студено желязо 49 49 В много фолклорни източници за защита от злонамереността на феите се споменават средства като студено желязо, офика или билки. — Бел.прев. . Така укрепваме потеклото си…

— Защо си правите труда? — попита Теса. — Защо просто не откраднете детето, без да оставяте каквото и да било на негово място?

Тъмносините очи на Хиацинта се разшириха.

— Защо ли? Защото това не би било честно — каза тя. — И защото може да породи подозрения сред мунданите. Те са глупави, но са многобройни. Не трябва да предизвикваме гнева им, за да не ни нападнат с желязо и факли — присви тя рамене.

— Чакай, чакай — каза Теса. — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че съм сменено дете ?

Хиацинта избухна в кикот.

— Разбира се, че не! Каква нелепица! — Тя сложи ръка на сърцето си, докато се смееше, и Теса видя, че пръстите й са съединени помежду си със синя ципа. После внезапно се усмихна, показвайки блестящите си зъби. — Едно много добре изглеждащо момче гледа към нас — каза тя. — Красив е като повелител на феите! Е, няма да ви преча повече — тя й намигна и преди Теса да успее да възрази, изчезна сред тълпата.