Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Някой я докосна по рамото. Сърцето й подскочи от страх — бяха я разпознали ! Всичките й мускулите се напрегнаха, когато един ясен, познат глас каза:

— Вече си мислех, че никога няма да дойдеш, скъпа Джеси.

Тя се обърна и застана лице в лице с брат си.

Последния път, когато бе видяла Нат, той бе в синини и покрит с кръв, ръмжеше срещу нея в коридора на Института и държеше в ръката си нож. Предизвикваше някакво смесено чувство на страх, съжаление и отвращение.

Този Нат бе напълно различен. Усмихваше й се отгоре — Джесамин бе доста по-ниска от нея; бе странно да не достига до брадичката на брат си, а само до гърдите му — с ясните си сини очи. Светлата му коса бе чиста и пригладена, по лицето му нямаше синини. Бе облечен в елегантен фрак и бяла риза, подчертаваща безукорния му външен вид. Ръкавиците му бяха бели, без нито едно петънце върху тях.

Това бе Нат, какъвто винаги бе мечтал да бъде — изглеждащ изискано, елегантно и изтънчено. От него се излъчваше доволство — даже не доволство, не пропусна да отбележи Теса, а самодоволство. Напомняше й за Чърч, когато хванеше мишка.

Нат се подсмихна.

— Какво има, Джес? Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.

Видях. Призракът на брат ми, когото някога обичах. Теса се опита да стигне до Джесамин, до отпечатъка на Джесамин в съзнанието си. Отново се почувства така, все едно бе прокарала ръце през отровена вода, нямаше нищо солидно, за което да се хване.

— Аз… внезапно ме обзе страх, че може да не си тук — каза тя.

Този път смехът му бе изпълнен с нежност.

— И да изпусна възможността да те видя? Глупавичката ми тя — и той се огледа наоколо, усмихвайки се. — Семейство Лайтууд доста са се постарали да впечатлят Магистъра, трябва да го правят по-често — той й протегна ръка. — Ще ми окажеш ли честта да ме ощастливиш с един танц, Джеси?

Джеси. Не госпожице Лъвлис. Ако Теса бе имала някакви съмнения дали връзката им бе сериозна, сега те се стопиха. Застави се да се усмихне.

— Разбира се.

Оркестърът — група дребни мъже с пурпурни лица, облечени в сребрист тюл, свиреха валс. Нат я хвана за ръка и я завъртя в ритъма на танца.

Слава богу , помисли си Теса. Слава богу, че я бе въртял така хиляди пъти в дневната на тясното им апартаментче в Ню Йорк. Знаеше много добре как танцува, как да нагоди движенията си към неговите, дори и в това дребно тяло, което не познаваше. Разбира се, той никога не бе я гледал така — нежно, с полуотворена уста. За бога, какво ще стане, ако реши да я целуне ? Не бе помислила за тази възможност. Започна ужасно да й се гади. О, боже , помоли се тя. Не го оставяй да го направи.

Тя заговори бързо:

— Едва успях да се измъкна от Института тази вечер — каза. — Софи, тази малка мърла, едва не откри поканата.

Нат я притисна по-плътно до себе си.

— Но не успя все пак, нали?

В гласа му се долавяше тревога. Теса почувства, че бе на косъм да направи гаф. Хвърли бърз поглед към залата — о, къде беше Уил? Какво й бе казал? Дори и да не ме виждаш, аз ще съм там. Никога не се бе притеснявала толкова.

Въздъхна дълбоко и вирна глава, имитирайки Джесамин.

— Да не би да ме вземаш за глупачка? Разбира се, че не. Ударих кльощавата й ръка с огледалото и тя я изтърва. Освен това, тя вероятно не умее да чете.

— Всъщност — отвърна Нат, видимо успокоен, — трябвало е да ти намерят прислужница, която да подхожда на една дама. Някоя, която да говори френски, да може да шие.

— Софи може да шие — автоматично отвърна Теса и й се прииска да си зашлеви шамар. — Сносно — коригира се тя и премигна към Нат. — Как върви при теб, откакто се видяхме за последен път? — Не че имам и най-малката представа кога би могло да е това.

— Много добре. Магистърът продължава да ме покровителства и да ми оказва внимание.

— Той е мъдър — пое си въздух Теса. — Може да разпознае такова безценно съкровище, каквото си ти.

Нат леко докосна лицето й с ръка, облечена в ръкавица. Теса направи усилие да не се дръпне.

— И всичко това благодарение на теб, мое малко съкровище, безценен източник на информация — той я придърпа към себе си. — Виждам, че си облякла роклята, която те помолих да облечеш — прошепна той. — Копнеех да те видя в нея, след като ми описа как си я облякла на миналогодишния си коледен бал. Може ли да отбележа, че си ослепителна?

Теса усети как съдържанието на стомаха й се качва обратно в гърлото. Очите й отново се стрелнаха из залата. Успя да разпознае Гидеон Лайтууд, облечен във вечерен костюм, който стоеше вдървено до една от стените, сякаш бе прикован към нея. Само очите му се движеха, оглеждайки залата. Гейбриъл се разхождаше насам-натам с чаша пълна с нещо като лимонада, в очите му проблясваше любопитство. Видя го как отиде при едно от момичетата с дългите виолетови коси и започна да разговаря с него. Трудно ми е да повярвам, че момчетата не знаят какво замисля баща им , помисли си тя, ядосано отмествайки поглед от Гейбриъл. И тогава видя Уил.