Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Не каза ли, че трябва да вземем влака? — попита Теса, поглеждайки към Джем.

Той кимна, сребристите му очи затанцуваха.

— По Северната железопътна линия денонощно се движат влакове, тръгват от Кингс Крос — каза той. — Така че е въпрос на часове.

— Тогава идвам — отвърна Теса. — Никога не съм се возила с влак.

Уил изумено разпери ръце.

— Не мога да повярвам. Идваш само защото никога досега не си се возила с влак, така ли?

— Да — отвърна тя, знаейки, че спокойствието й ще го вбеси. — Много искам да се повозя с влак.

— Влаковете са огромни, мръсни и опушени — каза Уил. — Не е възможно да ги харесваш.

Теса остана непреклонна.

— Не мога да знам, преди да съм опитала, не мислиш ли?

— Никога не съм плувал гол в Темза, но знам, че няма да ми хареса.

— Само си помисли каква атракция ще бъде това за туристите — отвърна Теса и видя как Джем навежда глава, за да скрие усмивката, появила се върху устните му. — Както и да е. Искам да отида и ще отида. Кога тръгваме?

Уил завъртя очи, а Джем все още се усмихваше.

— Утре рано сутринта. Така ще пристигнем, преди да се е стъмнило.

— Ще изпратя съобщение на Алойзиъс да ви очаква — каза Шарлот, грабвайки писалката си. После замълча и ги изгледа. — Дали идеята изобщо е добра? Не съм сигурна.

Теса я погледна разтревожено. Да вижда Шарлот такава, съмняваща се в инстинктите си, я караше да мрази Бенедикт Лайтууд и свитата му много повече, отколкото някога си бе представяла.

Хенри се приближи и нежно сложи ръка на рамото на жена си.

— Единствената алтернатива е да не се прави нищо, скъпа Шарлот — каза той. — А ако не правим нищо, поне така мисля аз, едва ли ще постигнем нещо. Пък и какво повече би могло да се обърка?

— О, в името на Ангела, как можа да го кажеш — отвърна Шарлот разпалено, а после се наведе над хартията и започна да пише.

Този следобед трябваше да се проведе втората тренировка на Теса и Софи с братята Лайтууд. След като облече униформата си, Теса излезе от стаята си и се срещна със Софи, която я чакаше в коридора. Тя също бе облечена в униформата си, косата й бе вдигната нагоре и стегната в кок, а лицето й бе мрачно.

— Софи, какво има? — попита я Теса, изравнявайки крачка с нея. — Имаш доста умърлушен вид.

— Е, щом искате да знаете… — Софи сниши глас. — Свързано е с Бриджет.

— С Бриджет ли? — ирландското момиче бе почти невидимо в кухнята, за разлика от Сирил, който се разхождаше из цялата къща и изпълняваше поръчки, както и Софи. Последно я бе видяла, възседнала Гейбриъл Лайтууд, с нож, насочен към него. Споменът за това бе толкова приятен, че тя задържа за момент картината в съзнанието си.

— Какво е направила?

— Ами това, че… — Софи въздъхна шумно. — Тя не е много приятелски настроена. Агата ми беше приятелка, но Бриджет… е, говорим си, както си говорят обикновено слугите, знаете, но Бриджет някак няма много желание… Сирил е много мил, но Бриджет си седи сама в кухнята и си пее тези ужасни ирландски балади. Обзалагам се, че и сега пее някоя от тях.

Минаваха недалеч от вратата на миялнята, помещението до кухнята, където миеха съдовете; Софи направи жест на Теса да я последва, двете се приближиха крадешком и надникнаха вътре. Миялнята бе доста просторна и имаше врати, които водеха към кухнята и към килера. Бюфетът бе пълен с храната, приготвена за вечеря — риба и зеленчуци, почистени и приготвени. Бриджет стоеше до умивалника, червената й коса стърчеше в безпорядък, накъдрена от влагата. И пееше. Софи имаше пълно право. Гласът й, който се извисяваше над шума на водата, бе висок и мелодичен.

Лицето на Нат се мярна пред очите й и тя потрепери. Софи, която гледаше настрани, изглежда не забеляза нищо.

— Пее все за такива неща — прошепна тя. — Убийства и измени, кръв и болка. Ужасно е!

Гласът на Софи покри и заглуши края на песента. Бриджет бе започнала да бърше чиниите и започна нова балада, още по-тягостна от първата.

— Стига толкова. — Софи се обърна и бързо тръгна по коридора. Теса я последва. — Разбирате какво имам предвид, нали? Тя не е съвсем добре, ужасно е да живееше в една стая с нея. Не обелва и дума сутрин или вечер, само пъшка.