Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Какво всъщност ти казва? — попита Уил. — В писмото, имам предвид.

— Отказва да се види с мен или с Хенри — отвърна Шарлот. — Казва, че никога няма да прости на семейството ми за това, което е направил баща ми. Баща ми… — въздъхна тя, — не бе лек характер. Придържаше се стриктно към буквата на закона, докато семейство Старкуедър гледаха на него през пръсти. Баща ми смяташе, че живеят като диваци, там горе, на север, и открито им го заявяваше. Не знам какво още е направил, но старият Алойзиъс все още се чувства обиден. Казва също, че ако изобщо се интересувам какво мисли, би трябвало да го поканя на последното заседание на Съвета. Сякаш това зависи от мен!

— Защо не е бил поканен? — поинтересува се Джем.

— Защото е твърде стар и се предполага, че няма да е в състояние да ръководи който и да било от Институтите. Отказа да освободи длъжността и Консулът Уейланд не го уволни, но престана да го кани на Съвета. Мисля, че се е надявал Алойзиъс да разбере намека или да умре от старост. Е, да, но бащата на Алойзиъс живя до сто и четири. Така че в следващите петнайсет години ще си имаме неприятности с него — отчаяно поклати глава Шарлот.

— Добре, щом не желае да вижда теб и Хенри, защо не изпратиш някой друг? — отегчено попита Джесамин. — Ти си шеф на Института; членовете на Анклава ще направят всичко, което им разпоредиш.

— Много от тях са на страната на Бенедикт — отвърна Шарлот — и искат аз да се проваля. Не знам на кого мога да се доверя.

— Можеш да се довериш на нас — каза Уил. — Изпрати мен и Джем.

— А защо не мен? — възмутено попита Джесамин.

— Теб ли? Да не би да искаш да кажеш, че ще отидеш?

Джесамин повдигна края на кърпата и очите й заблестяха гневно.

— И да пътувам във вонящия влак до ужасно скучния Йоркшир? Разбира се, че няма да отида. Исках само да чуя, че Шарлот ми има доверие.

— Имам ти доверие, Джеси, но ти не се чувстваш добре, така че не можеш да пътуваш. Жалко наистина, тъй като Алойзиъс винаги е имал слабост към хубавите личица.

— Още едно основание да отида аз — подхвърли Уил.

— Уил, Джем… — Шарлот хапеше устната си. — Сигурни ли сте? Съветът и без това не изпадна във възторг от акцията, която на своя глава предприехте срещу госпожа Дарк.

— А би трябвало. Убихме опасен демон! — запротестира Уил.

— И спасихме Чърч — добави Джем.

— Вече се съмнявам, че можем да броим това за плюс — отбеляза Уил. — Този котарак ме ухапа три пъти миналата нощ.

— Това едва ли може да се смята за твой плюс — каза Теса. — Или пък за плюс на Джем.

Уил й отвърна с гримаса, но не изглеждаше ядосан; бе от онези гримаси, с които отвръщаше на Джем, когато той му се присмиваше. Може би все пак можеха да са любезни един към друг, помисли си Теса. Той се бе държал много мило с нея в библиотеката миналата нощ.

— Не го мислите сериозно, нали? — попита Шарлот. Червените петна по лицето й бяха започнали да избледняват, но тя все още изглеждаше ужасно. — Едва ли ще ви каже нещо, когато разбере, че аз ви изпращам. Само ако…

— Шарлот — каза Теса, — има един начин да го накараме да ни каже.

Шарлот изненадано я погледна.

— Теса, да не би… — после млъкна, опитвайки се да прочете нещо по очите й. — О, разбирам. Великолепна идея.

— Какво, какво ? — попита от стола си Джесамин. — Каква идея?

— Ако ми донесете нещо негово — каза Теса — и ми го дадете, бих могла да се опитам да се превъплътя в него. И да се опитам да разгадая мислите му. Така ще мога да ви кажа какво си спомня той за Мортмейн и за семейство Шейд, ако изобщо си спомня нещо.

— В такъв случай и ти ще дойдеш с нас в Йоркшир.

Внезапно погледите на всички се обърнаха към нея. Тя се смути и не каза нищо.

— Не е необходимо тя да идва с нас — каза Уил. — Можем да вземем нещо негово и да й го донесем тук.

— Но Теса беше казала преди време, че й трябва нещо, непосредствено свързано с човека, който го е притежавал — каза Джем. — Ако това, което изберем, се окаже неподходящо?

— Каза също така, че може да използва отрязан нокът или кичур коса.

— И ти предлагаш да вземем влака до Йорк, да се срещнем с един осемдесетгодишен човек, да се хвърлим отгоре му и да му отскубнем кичур коса. Сигурен съм, че Клейвът ще изпадне в див възторг.

— Просто ще си помислят, че сте луди — отвърна Джесамин. — Но те вече го мислят, така че какъв е проблемът, всъщност?

— Теса трябва да реши — отвърна Шарлот. — Искаме да използваме нейното умение; така че тя трябва да реши.