Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

От другата страна на Шарлот бе застанал Джем, изглеждащ като негатив със сребърната си коса и очи; ръката му бе отпусната върху дръжката на бастуна с формата на дракон, а лицето му бе обърнато към Теса. Теса държеше шапката си в ръка и дългите й кестеняви къдрици се развяваха свободно, леко размазани от движението си.

Около Уил имаше ореол от светлина: типично за натурата му, той не бе в състояние да застане на едно място дори за снимка — нещо, което не би изненадало никой, който го познаваше. Беше без шапка, както винаги, и черната му коса се бе накъдрила на тила. Цветът на очите му, разбира се, не можеше да се види, но независимо от това той бе красив и млад и изглеждаше някак уязвим, с една ръка в джоба, а другата — отзад на гърба.

Магнус се взира толкова дълго в снимката, че приликата между Уил и Джейс внезапно го порази. Въпреки че Алек бе с черна коса и очи като на Уил — невероятните му тъмносини очи — Джейс бе този, който повече приличаше на Уил по характер, или поне така изглеждаше на пръв поглед. Същата дръзка самоувереност, прикриваща уязвимостта му, същият остър ум…

Той прокара пръст по ореола около Уил и се усмихна. Уил не бе ангел, но не бе и толкова лош, за какъвто го смятаха мнозина. Когато си мислеше за Уил, дори и сега, след толкова време, отново го виждаше, застанал върху килима на Камила, със стичаща се от дрехите му вода, умоляващ го да му помогне, защото никой друг не е в състояние да го направи. Уил бе този, който му бе отворил очите за идеята, че ловците на сенки и долноземците могат да бъдат приятели.

Джем бе другата, по-добрата, страна на Уил. Той и Уил бяха парабатаи , както Алек и Джейс, и по всичко изглежда, също като тях бяха много близки. И въпреки че Алек уж с нищо не приличаше на Джем — Алек бе неспокоен и сладък, чувствителен и тревожен, а Джем бе уравновесен, рядко се гневеше и бе и по-зрял за годините си — и двамата бяха редки птици сред ловците на сенки. Алек излъчваше изключителна невинност, толкова нетипична за ловците на сенки — качество, което, Магнус не можеше да не признае, го привличаше като магнит, независимо от целия му цинизъм.

Отново погледна към Теса. Въпреки че не бе красива в традиционния смисъл на думата, както бе красива Джесамин, лицето й бе живо, одухотворено и интелигентно. Ъгълчетата на устните й бяха извити нагоре. Бе застанала, много символично, според Магнус, между Джем и Уил. Теса, която подобно на Магнус, щеше да живее вечно. Магнус погледна към овехтелите снимки в табакерата — сантиментални спомени от миналото, някои лица бяха толкова ясни в съзнанието му, както когато ги бе видял за първи път, а имената на други почти не си спомняше. Теса, която също като него, бе обичала смъртен, при това обречен да умре, за разлика от нея.

Магнус върна обратно снимката в сандъка. Поклати глава, сякаш искаше да се освободи от спомените. Неслучайно не отваряше често сандъка. Спомените го угнетяваха, защото му напомняха какво бе имал, но само за кратко. Джем, Уил, Джесамин, Хенри, Шарлот — по някакъв начин бе изненадващо, че все още си спомняше имената им. От друга страна обаче, това, че ги бе познавал, бе променило живота му.

Познаваше добре Уил и приятелите му и това го бе накарало да се закълне в себе си, че никога повече няма да се забърква в частните дела на нефилимите. Защото, когато ги опознаеш, нямаше начин да останеш безразличен към тях. А когато не си безразличен към тях, те ти разбиваха сърцето.

— А аз не искам това — каза той на Председателя Мяу, мрачен и вероятно леко махмурлия. — Не ме е грижа колко са чаровни, смели или колко безпомощни изглеждат. Не искам това никога, никога вече…

Долу, на входната врата, издрънча звънецът и Магнус стана, за да види кой е.

Сърдечно благодаря на моето семейство: на майка ми и на баща ми; на Джим Хил и Кейт Конър; на Нао, Тим, Дейвид и Бен; на Мелани, Джонатан и Хелън Люис; на Флоранс; и на Джойс. Благодаря на тези, които прочетоха книгата, посочиха и разкритикуваха анахронизмите и несъответствията — Кели Линк, Клеъри, Делия Шърман, Холи Блек, Сара Рийз Бренън, Джъстин Ларбейлстиър, Робин Васерман, Морийн Джонсън. Благодаря на Лиса Голд, спец по проучванията (http://lisagoldresearch.wordpress.com), за помощта й. Благодаря на Джоуи Иуун за превода от мандарин. Благодаря на Уейн Милър за помощта по гръцки и латински. Огромни благодарности дължа и на агента си, Бари Голдблат; на моя редактор, Карън Войтила; и на екипите на „Саймън енд Шустър“ и „Уокър Букс“, които направиха възможно излизането на тази книга. И разбира се, благодаря на съпруга си Джош, който успя да опази ръкописа да не бъде изяден от Лайнъс и Люси.