Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Всичку нъред ли е? — бе казал той, накъсвайки думите и йоркширският му акцент бе рязко изразен. — Не въ ли нъръни?

Теса поклати бавно глава.

— Не, господин Старкуедър. Благодаря ви за загрижеността.

След това Джем и Уил се обърнаха и го погледнаха. Когато видя, че е привлякъл вниманието им, Старкуедър бе кимнал рязко, бе се обърнал и се бе отдалечил, а дрипавият му плащ се развяваше след него.

Теса не можеше да разбере защо бе всичко това. Спомни си за кратковременното си пребиваване в съзнанието на Старкуедър и изненадата, която той бе изпитал, виждайки я, когато каретата внезапно спря пред Института. Доволни, че напускат тясното й пространство, ловците на сенки и Теса се изсипаха на алеята.

Сивите облаци над града се бяха разкъсали и лимоненожълтата слънчева светлина струеше надолу, правейки така, че стъпалата пред входа да блестят. Шарлот тръгна към тях, но Хенри я спря, придърпвайки я към себе си със свободната си ръка, тази, с която не държеше останките от шапката на Теса. Теса ги гледаше и за първи път от вчера усети проблясък на щастие. Даде си сметка, че е загрижена за Шарлот и Хенри и осъзна, че иска да ги види щастливи.

— Не можем да не отбележим, че всичко се нареди така, както бихме искали — каза Хенри, държейки я здраво. — Толкова се гордея с теб, скъпа.

Теса очакваше някакъв саркастичен коментар от страна на Уил, но той гледаше встрани към вратата. Гидеон изглеждаше озадачен, а Джем и тя бяха доволни.

Шарлот се отдръпна от Хенри, изчервявайки се ужасно и оправяйки шапката си, но възхитена.

— Наистина ли, Хенри?

— Разбира се! Жена ми е не просто прекрасна, тя е блестяща и това не може да не й се признае.

— Ако Джесамин бе тук — каза Уил, все още гледайки към вратата — щеше да ви каже да престанете, защото й се повръща от вас.

Усмивката изчезна от лицето на Шарлот.

— Горката Джеси…

Но изражението на Хенри бе необичайно твърдо.

— Не трябваше да прави това, което направи, Лоти. Вината не е твоя. Можем само да се надяваме, че Съветът ще прояви снизхождение — той прочисти гърлото си. — Може ли да не говорим повече за Джесамин днес? Тази вечер ще празнуваме. Институтът е наш.

Шарлот го погледна сияеща, в очите й имаше толкова много любов, че Теса отклони поглед в посока към Института. После премигна. Високо горе върху каменната стена мярна някакво движение. Някаква завеска се открехна и тя видя едно бледо лице да се взира надолу. Софи, която се озърташе за Гидеон? Не бе сигурна — лицето изчезна също така бързо, както се бе появило.

Теса обърна специално внимание на облеклото си тази вечер, бе избрала една от новите рокли, които й бе купила Шарлот: син сатен и корсет със сърцевидна форма и дълбоко кръгло деколте, върху него бе облякла шемизета от мехеленска дантела. Ръкавите бяха къси и набрани и откриваха дългите й бели ръце, а къдриците й бяха вдигнати нагоре и назад, и в прическата й бяха вплетени тъмносини теменужки. Едва след като Софи внимателно ги прикрепи в косата й, Теса осъзна, че те са с цвета на очите на Уил и внезапно й се прииска да ги махне, но разбира се не го направи, а само благодари на Софи за старанието й и от все сърце я похвали за това колко красива бе станала косата й.

Софи тръгна преди нея, за да помогне на Бриджет в кухнята. Теса почти автоматично седна пред огледалото, за да прехапе устните си и да пощипне бузите си. Имаше нужда от малко цвят, помисли си тя. Бе необичайно бледа. Нефритеният медальон бе скрит в мехеленската дантела, където не можеше да бъде видян; Софи бе погледнала към него, когато Теса се обличаше, но не бе казала нищо. Протегна ръка за ангела с часовников механизъм и го сложи на врата си. Той се намести под медальона, точно между ключиците й, и тиктакането му й подейства успокоително. Не виждаше основание да не ги слага заедно.

Когато излезе в коридора, Джем вече я чакаше. Очите му светнаха, когато я видя, и хвърляйки поглед нагоре и надолу по коридора, той я притегли към себе си и я целуна по устата.

Заповяда си да се потопи в целувката и да се разтвори в него, както преди. Устните му бяха меки и имаха сладък вкус, ръката му, обгърнала шията й, бе силна и нежна. Тя се приближи по-близо до него — искаше да усети ударите на сърцето му.

Той се дръпна назад, останал без дъх.

— Нямах намерение да направя така, че…

Тя се усмихна.

— Мисля, че имаше, Джеймс.

— Не и преди да те видя — каза той. — Възнамерявах само да те попитам мога ли да те съпроводя до трапезарията. Но ти изглеждаш толкова красива — той докосна косата й. — Страхувам се, че толкова много страст може да ти се стори отблъскваща, като дърво през есента, на което са му опадали листата.