Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Всичко ще е наред — каза той. — Ще изберат Шарлот.

Когато купата завърши пътешествието си, тя отново се озова при Инквизитора, който тържествено я подаде на Консула. Консулът я пое и оставяйки я на катедрата пред себе си, нарисува една руна върху стъклото със стилито си.

Купата се разтресе като кипящ чайник. От отвора й се изви бял пушек — шепота на стотиците ловци на сенки. Във въздуха се изписа:

Шарлот пусна Меча на смъртните и облекчено се отпусна. Хенри нададе тържествуващ вик и хвърли шапката си във въздуха. Стаята се изпълни с викове и олелия. Теса не можа да се удържи да не погледне към Уил. Той се бе отпуснал върху мястото си, с наведена назад глава и затворени очи. Изглеждаше блед и изтощен, сякаш тази последна случка бе изцедила и последната останала му енергия.

Внезапно насред глъчката се извиси писък. Теса скочи на крака, оглеждайки се. Писъкът бе на лелята на Шарлот, Калида, елегантната й сива шапка бе излетяла встрани, а ръката й сочеше нагоре. Над залата се понесе възглас на изненада, когато останалите ловци на сенки проследиха погледа й. Пространството над тях бе изпълнено с десетки, дори стотици жужащи черни метални същества, подобни на огромни черни пчели с медни крила, кръжащи напред-назад и изпълвайки въздуха с ужасяващия звук на металическото си бръмчене.

Една от металните пчели се сниши и започна да кръжи пред лицето на Теса, издавайки жужащ звук. Беше без очи, но имаше кръгла стъклена пластина върху плоската предна част на главата си. Усети как Джем протегна ръка към ръката й, опитвайки се да я дръпне встрани, но тя нетърпеливо се отскубна, грабна шапката от главата си, замахна към съществото и го затисна върху стола. То издаде разярено, пронизително бръмчене.

— Хенри! — извика тя. — Хенри, хванах едно от тях…

Хенри се появи зад гърба й, с порозовяло лице, и впери поглед към шапката. Във финото сиво кадифе се бе образувала малка дупка, там, където механичното същество я бе разкъсало. Хенри замахна с юмрук, ругаейки, и удари шапката, размазвайки съществото. То избръмча и замлъкна.

Джем протегна ръка и внимателно повдигна шапката. Това, което се показа отдолу, бе купчина метални чаркове — метално крило, счупено шаси и счупени медни крайници.

— Уф — рече Теса. — Прилича на хлебарка. — После вдигна глава, когато друго бръмчене се понесе над залата. Насекомоподобните същества се бяха събрали заедно в черен вихър в центъра на залата; Консулът бе застанал с блестящия Меч на смъртните в ръка, а зад него бе Бенедикт, с каменно лице и ледени очи.

— Струва ми се, че има по-важни неща, с които би трябвало да се занимаваме.

— Това е нещо като камера — каза Хенри, държейки в скута си частите на сплесканото метално насекомо, докато каретата трополеше към къщи. — След като загуби Джесамин, Нат и Бенедикт, Мортмейн вероятно не разполага с други надеждни човешки шпиони, които да му дават сведения. — Той разрови парчетата; бяха струпани в това, което бе останало от шапката на Теса, и положени в скута му, докато се клатушкаха по пътя.

— Бенедикт не изглеждаше много радостен при вида на съществата — каза Уил. — Вероятно разбира, че Мортмейн се е досетил за измяната му.

— Бе само въпрос на време — каза Шарлот. — Хенри, тези същества могат ли да записват картини или звуци като фоноавтографи 52 52 Устройство, което улавя звуковите вълни и ги отразява във визуална форма върху влакнеста хартия. — Бел.прев. ? Летяха толкова бързо…

— Не съм сигурен — смръщи вежди Хенри. — Трябва да ги изследвам по-внимателно в криптата. Не виждам обтуратор, но това не означава нищо — той погледна към озадачените лица около себе си и сви рамене. — Във всеки случай — каза той — няма нищо лошо в това Съветът да се запознае с някои от откритията на Мортмейн. Едно е да сме слушали за тях, а съвсем друго да видим какво е постигнал. Не мислиш ли така, Лоти?

Шарлот измърмори нещо в отговор, но Теса не чу какво. Мислеше си за това, което се бе случило, когато излязоха от заседателната зала и чакаха каретата да дойде да ги вземе. Джем говореше нещо с Уил, когато погледът й бе привлечен от някакъв черен плащ и Алойзиъс Старкуедър внезапно изникна пред нея, а посивялото му лице бе пламнало.

— Гуспожице Грей — излая той, — тува механично създание… толкува се приближи ду вас…

Теса стоеше мълчаливо и го гледаше, очаквайки той да я обвини в нещо, без да може да си представи какво би могло да е то.