Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Джем бе стигнал до тях и бе чул тази последна забележка; той се усмихна.

— Теса, остави бедния Уил да си събере мислите. Бил е навън цялата нощ и изглежда така, сякаш не може да си спомни и собственото си име — и той сложи ръка върху ръката на своя парабатай . — Ела, Херондейл. Май имаш нужда от енергетизираща руна или дори две-три такива.

Уил най-после успя да откъсне очи от Теса и се остави на Джем да го отведе нататък по коридора. Теса ги гледаше, клатейки глава. Момчета , помисли си тя. Никога нямаше да може да ги разбере.

Теса едва бе пристъпила прага на стаята си, когато внезапно спря изненадана, впервайки поглед в това, което бе сложено върху леглото. Бе елегантна дреха на кремави и сиви райета от индийска коприна, обшита със сърма, и със сребърни копчета. До нея лежаха сиви ръкавици, върху които със сърмени конци бяха избродирани листа. В долната част на леглото имаше обувки с цвят на слонова кост и фигурални чорапи по последна мода.

Вратата се отвори и в стаята влезе Софи. В ръцете си държеше бледосива шапка, украсена с горски плодове, изработени от сребро. Бе много бледа и очите й бяха подпухнали и зачервени. Тя избегна погледа на Теса.

— Нови дрехи, госпожице — каза Софи. — Платът бе част от зестрата на госпожа Брануел и преди няколко седмици тя се разпореди да ушият от него рокля за вас. Мисля, че искаше да имате и други дрехи, а не само тези, които ви е купила госпожица Джесамин. Мислеше, че в тях ще се чувствате по-удобно. Донесоха ги едва тази сутрин. Казах на Бриджет да ги остави на леглото ви.

Теса усети как в очите й се появиха сълзи и тя приседна в края на леглото. Доплака й се от мисълта, че Шарлот, независимо от всичко, което й бе на главата, е мислила за това как ще се чувства Теса. Но тя потисна порива си, както винаги.

— Софи — каза тя, а гласът й прозвуча дрезгаво — трябва, не, искам да ти се извиня.

— Да ми се извините ли, госпожице? — глухо отвърна Софи, оставяйки шапката върху леглото. Теса не можеше да откъсне поглед от дрехите. Шарлот си купуваше толкова обикновени дрехи. Никога не би помислила, че е в състояние да избере толкова красиви неща.

— Мисля, че беше грешка от моя страна да говоря с теб за Гидеон — каза Теса. — Пъхам си носа в неща, които определено не са моя работа и ти имаш право да ми се сърдиш, Софи. Никой не може да обвинява когото и да било за греховете на семейството му. А аз ти го казах, и въпреки че видях Гидеон на бала онази нощ, не мога да кажа, че той вземаше участие в тържеството; всъщност, не мога да кажа какво става в главата му, нито да бъда сигурна какво мисли, затова не трябваше да се държа така, както се държах. Моят опит не е много по-богат от твоя, Софи, а що се отнася до мъжете, аз не съм особено осведомена. Извинявам се за високомерното си държание; това повече няма да се повтори, само ми прости.

Софи отиде до гардероба, отвори го и й показа втора рокля — тъмносиня, обшита със златни ленти от кадифе, полонезата бе разцепена от дясната страна надолу и под нея се разкриваха светли копринени ширити.

— Толкова е красива — каза тя леко натъжена и я докосна едва-едва с ръка. След това се обърна към Теса. — Това бе много мило извинение, госпожице, така че ви прощавам. Простих ви още докато бяхме в гостната, направих го, когато излъгахте заради мен. Не одобрявам, когато хората лъжат, но знам, че го направихте от добро сърце.

— Това, което направи, бе много смело — каза Теса. — Да кажеш истината на Шарлот. Знам колко се страхуваш да не я ядосаш.

Софи се усмихна тъжно.

— Тя не е ядосана. Разочарована е. Знам го. Каза, че не иска да говори с мен сега и че ще го направи по-късно, видях го изписано на лицето й. А това е дори по-лошо.

— О, Софи. Тя е разочарована от Уил почти през цялото време!

— Е, кой не е.

— Нямах предвид това. Имах предвид, че те обича, така както обича и Уил, и Джем, и… е, знаеш кого още. Дори и да е разочарована, не трябва да се страхуваш, че ще те изхвърли. Няма да го направи. Тя смята, че си невероятна, както и аз.

Очите на Софи се разшириха.

— Госпожице Теса!

— Да, така мисля — поривисто каза Теса. — Ти си смела, самоотвержена и невероятна. Като Шарлот.

В очите на Софи блеснаха сълзи. Тя бързо ги изтри с ъгъла на престилката си.

— Стига за това — каза бързо, премигвайки. — Трябва да ви облечем и да ви приготвим, за да сте готова, когато Сирил дойде с каретата, освен това госпожа Брануел не иска да губим повече време.

Теса послушно се приближи и облече с помощта на Софи роклята на бели и сиви райета.