Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Демонска шарка — отвърна Софи. — Господин Лайтууд я е пипнал преди години и тя ще го убие след няколко месеца, ако не се сдобие с лекарството за нея. Мортмейн му е обещал да му го намери.

Вдигна се невероятна глъчка. Шарлот се хвърли към Софи; Хенри извика след нея; Уил скочи от стола си и започна да танцува в кръг. Теса не се помръдна от мястото си, смаяна, а Джем остана до нея. В този момент Уил започна да пее колко прав се е оказал за демонската шарка.

— Уил — опита се Шарлот да го надвика. — ОТКАЧИ ЛИ? ЩЕ ПРЕСТАНЕШ ЛИ С ТАЗИ АДСКА ВРЯВА! Джем…

Джем стана, отиде до Уил и запуши устата му с ръка.

— Обещаваш ли да замълчиш? — изсъска той в ухото на приятеля си.

Уил кимна, сините му очи блестяха. Теса го гледаше изумена; всички го гледаха изумено. Бяха го виждали в най-различна светлина — весел, озлобен, надменен, ядосан, състрадателен, но никога безразсъден .

Джем махна ръката си от устата му.

— Е, добре тогава.

Уил се отпусна на пода, опря гръб върху стола и вдигна ръце нагоре.

— Демонската шарка е навред! — оповести той и се прозя.

— О, боже, сега седмици наред ще слушаме шеги за шарката — каза Джем. — Няма отърване.

— Не може да е истина — каза Шарлот. — Значи това било — демонска шарка ?

— Как можем да сме сигурни, че Гидеон не е излъгал Софи? — меко попита Джем. — Съжалявам, Софи, съжалявам, че трябва да го кажа, но на Лайтууд не може да им се има вяра…

— Видях лицето на Гидеон, когато разговаряше със Софи — каза Уил. — Теса ми каза, че Гидеон си пада по нашата госпожица Колинс, и като се замисля, ми се струва, че това май е така. А един влюбен мъж, един влюбен мъж би казал всичко. Би предал всекиго — бе вперил очи в Теса, докато говореше. Тя отклони поглед; но не можа да се удържи. Погледът й отново бе привлечен към него. Начинът, по който я гледаше с тези свои сини очи, сякаш бяха късове небе, които се опитваха без думи да й кажат нещо. Но какво, за бога…?

Дължеше му живота си, внезапно си помисли тя. Може би очакваше да му благодари. Но тя не бе успяла, не бе имала време! Реши, че трябва да му благодари при първа възможност.

— Освен това на партито в скута на Бенедикт бе седнала една жена демон и той я целуваше — продължи Уил, отклонявайки погледа си от нея. — Имаше змии вместо очи. И можеше да има всеки мъж, предполагам. Така или иначе, единственият начин да пипнеш демонска шарка е да си в непристойна връзка с демон, така че…

— Нат ми каза, че господин Лайтууд има предпочитания към жени демони — каза Теса. — Съмнявам се, че жена му е знаела за това.

— Чакайте — бе Джем, който внезапно подскочи. — Уил, какви са симптомите на демонската шарка?

— Доста неприятни — едва ли не с наслада отбеляза Уил. — Започва с кръгообразни обриви на гърба, които се разпространяват по цялото тяло, предизвиквайки напуквания и язви по кожата…

Джем въздъхна дълбоко.

— Аз… ще се върна ей сега — каза той. — Само момент. В името на Ангела…

И той излезе бързо, оставяйки останалите да се взират след него.

— Не смятате, че има демонска шарка, нали? — попита Хенри, без да се обръща към никого конкретно.

Надявам се, че не, като се има предвид, че преди малко се сгодихме , понечи да каже Теса, за да види изражението на лицата им, но успя да потисне порива си.

— О, млъкни, Хенри — каза Уил и понечи да каже нещо, но в този момент вратата се отвори и в стаята влезе Джем, задъхвайки се. В ръцете си държеше пергамент.

— Взех това — каза той — от Мълчаливите братя, когато двамата с Теса ходихме да се видим с Джесамин. — Той погледна малко виновно към Теса изпод светлата си коса и тя си спомни как си бе тръгнал от килията на Джесамин, а след това, когато отново се бе появил, имаше замислен вид. — Това е докладът за смъртта на Барбара Лайтууд. След като Шарлот ни каза, че баща й не е докладвал на Клейва за Сайлас Лайтууд, си помислих, че мога да поразпитам Мълчаливите братя за обстоятелствата около смъртта на госпожа Лайтууд. И да разбера дали Бенедикт казва истината, твърдейки, че тя е починала от мъка.

— Лъгал ли е? — наведе се напред Теса, заинтригувана.

— Да. Всъщност тя си е прерязала вените. Но това не е всичко — и той погледна към пергамента в ръцете си. — „Кръгообразен обрив около лявото рамо, носещ всички отличителни белези на астреола.“ — Той го подаде на Уил, който го взе и започна да го разглежда, а сините му очи се разшириха.