Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Астреола — каза той. — Това е демонска шарка. Имал си доказателство, че демонската шарка съществува, и не си ми казал! И ти ли, Бруте! — той нави пергамента и удари с него Джем по главата.

— Ох! — Джем мрачно потърка глава. — Терминът не ми говореше нищо! Помислих си, че става въпрос за някакво леко неразположение. Не ми изглеждаше като нещо, което може да убие някого. Прерязала си е вените, но ако Бенедикт е искал да предпази децата от факта, че майка им се е самоубила…

— В името на Ангела — тихо рече Шарлот. — Не е за учудване, че си е прерязала вените. Направила го е, защото съпругът й я е заразил с демонска шарка. Разбрала го е.

Тя се обърна към Софи, която тихо въздъхна.

— Дали Гидеон знае за това?

Софи поклати глава, очите й бяха широко отворени.

— Не.

— Но не са ли били длъжни Мълчаливите братя да кажат на някого, когато са го установили? — попита Хенри. — Изглежда някак… безотговорно — подхвърли той, — да не кажат на никого…

— Със сигурност е трябвало да го кажат на някого. Трябвало е да го кажат на съпруга й . И те несъмнено са го направили, но какво от това? Бенедикт най-вероятно го е знаел — каза Уил. — Не е било необходимо да го казва на децата; обривът се появява, когато някой се зарази, те са били вече големи, за да се заразят от нея. Мълчаливите братя със сигурност са казали на Бенедикт, той им е отвърнал „какъв ужас!“ и бързо е замаскирал всичко. За да не бъде повдигнато обвинение за непристойна връзка с демон, са изгорили тялото й и с това се е приключило.

— А защо Бенедикт все още е жив? — попита Теса. — Би трябвало болестта да го е убила досега.

— Мортмейн — отвърна Софи. — Давал му е лекарства през цялото това време, за да забави развитието й.

— Да забави развитието й, но не и да я спре, така ли? — попита Уил.

— Да, той умира, само че по-бавно — отвърна Софи. — Затова е толкова нетърпелив и ще направи всичко, което Мортмейн поиска от него.

— Демонска шарка! — прошепна Уил и погледна към Шарлот. Независимо че бе възбуден, в очите му проблясваше спокойна светлина, отражение на острия му ум, сякаш бе шахматист, обмислящ евентуалните плюсове и минуси от следващия си ход. — Трябва незабавно да влезем във връзка с Бенедикт — каза той. — Шарлот трябва да погъделичка самолюбието му. Той е абсолютно сигурен, че ще получи Института. Тя трябва да му каже, че въпреки че Консулът няма да обяви официалното си решение преди събота, е осъзнала, че именно Бенедикт трябва да застане начело на Института и че иска да се срещне с него, за да сключат мир, преди това да се е случило.

— Бенедикт е упорит… — започна Шарлот.

— Но преди всичко е ужасно високомерен — каза Джем. — Винаги е искал да завладее Института, но също така винаги е искал да те унижи, Шарлот. И да докаже, че една жена не може да ръководи Института. Убеден е, че в събота Консулът ще се разпореди Институтът да ти бъде отнет, но това не означава, че ще пропусне възможността да те унижи още веднъж.

— С каква цел? — попита Хенри. — Да изпратим Шарлот да го успокои, но с каква цел?

— Изнудване — отвърна Уил. Очите му горяха от възбуда. — Мортмейн не е във властта ни, но Бенедикт е, и засега ще трябва да се задоволим с това.

— Смяташ, че ще се откаже от опитите си да завладее Института? Няма ли опасност да се опита да го прехвърли на някой от наследниците си? — попита Джем.

— Не се опитваме да се отървем от него. Искаме само безрезервно да подкрепи Шарлот. Да оттегли недоверието си и да заяви, че я смята за компетентна да ръководи Института. Привържениците му няма да имат ход; Консулът ще бъде доволен. Ние ще запазим Института. И нещо повече, ще принудим Бенедикт да ни каже какво знае за Мортмейн — местонахождението му, тайните му, всичко.

Теса колебливо рече:

— Почти съм сигурна, че се страхува повече от Мортмейн, отколкото от нас, и е повече от ясно, че се нуждае от това, което Мортмейн му е обещал. В противен случай ще умре.

— Да, ще умре. Но това, което е извършил — непристойната му връзка с демон, това, че е заразил жена си и е причинил смъртта й — е преднамерено убийство на ловец на сенки. И не просто убийство, а убийство, осъществено по демоничен начин. И за това ще получи най-тежкото наказание.

— Кое наказание може да е по-тежко от смъртта? — попита Теса и веднага съжали, че го бе казала, виждайки как Джем едва забележимо присви устни.

— Мълчаливите братя ще отстранят това, което го прави нефилим. Той ще се превърне в Бездушен — каза Уил. — Синовете му ще станат мундани, а знаците ще им бъдат отнети. Името Лайтууд ще бъде зачеркнато от регистъра на ловците на сенки. Името Лайтууд повече няма да се среща сред нефилимите. Няма по-голям срам от това. Това е наказание, от което дори Бенедикт ще се изплаши.