Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— А ако това не се случи? — с тих глас попита Джем.

— В такъв случай ще се окажем в още по-трудно положение, предполагам — обади се Шарлот, чието изражение стана по-твърдо, докато Уил говореше; Софи унило се бе облегнала на камината, а Хенри, сложил ръка на рамото на жена си, изглеждаше ужасно разстроен. — Трябва да се видим с Бенедикт. Няма време да му изпращаме съобщение; ще бъде нещо като изненада. Къде са визитните ми картички?

Уил се изправи.

— Значи решихте да следвате моя план, така ли?

— Сега това е моят план — решително отвърна Шарлот. — Можеш да дойдеш с мен, Уил, но ще следваш моите инструкции и няма да споменаваш нищо за демонската шарка, преди да съм ти казала.

— Но… но — запелтечи Уил.

— О, достатъчно — каза Джем, сритвайки го лекичко по глезена.

— Тя си присвои моя план!

— Уил — твърдо каза Теса. — За какво те е грижа повече: за плана, който трябва да се осъществи, или за дивидентите, които ще извлечеш от него?

Уил посочи с пръст към нея.

— За второто — отвърна той.

Шарлот изви очи към небето.

— Уил, или ще се придържаш към условията, които поставих, или изобщо няма да участваш.

Уил си пое дълбоко дъх и погледна към Джем, който му се ухили; после изпусна въздуха от дробовете си и изрече с победоносно изражение:

— Добре, Шарлот. Всички ли трябва да дойдем с теб?

— Ти и Теса задължително. Имаме нужда от вас като свидетели на това, което се е случило на партито. Джем, Хенри, не е необходимо да идвате, още повече, че един от вас трябва да остане и да охранява Института.

— Скъпа… — Хенри докосна ръката на Шарлот, а на лицето му се бе изписало лукаво изражение.

Тя изненадано го погледна.

— Какво има?

— Сигурна ли си, че не искаш да дойда с теб?

Шарлот му се усмихна, усмивка, която промени измореното й и измъчено лице.

— Напълно сигурна, Хенри. Формално погледнато Джем все още не е навършил пълнолетие — не казвам, че няма да се справи — но да го оставя тук сам-само би наляло вода в мелницата на Бенедикт. Все пак ти благодаря.

Теса погледна към Джем; той й отвърна с усмивка и криейки ръка зад полите на роклята й, стисна нейната. Докосването му й придаде увереност и тя се изправи на крака. Уил точно се канеше да излезе, тъй като Шарлот го бе помолила да й донесе писалка, за да напише бележка на Бенедикт на гърба на визитната си картичка, която Сирил трябваше да предаде, докато те чакат в каретата.

— Най-добре да отида да си взема шапката и ръкавиците — прошепна Теса на Джем и тръгна към вратата. Уил бе непосредствено до нея и само минута по-късно вратата се затвори зад тях и те се озоваха сами в коридора. Теса точно се канеше да се втурне по коридора към стаята си, когато чу стъпките на Уил зад гърба си.

— Теса — повика я той и тя се обърна. — Теса, искам да говоря с теб.

— Сега ли? — изненадано попита тя. — Доколкото разбрах, Шарлот иска да побързаме…

— По дяволите това бързане — каза Уил, приближавайки се към нея. — По дяволите Бенедикт Лайтууд, Института и всичко това. Искам да говоря с теб — усмихна й се той. От него винаги струеше някаква безразсъдна енергия, но сега бе различно — вместо безразсъдно отчаяние сега се долавяше неудържимо щастие. Само че колко неподходящо време да е щастлив!

— Ти май напълно откачи — каза тя. — Казваш „демонска шарка“ все едно казваш „неочаквано наследство“. Наистина ли си толкова щастлив?

— Всъщност не съм щастлив, а доволен. И не става дума за демонската шарка, а за теб и мен…

Вратата на гостната се отвори и се появи Хенри, зад него бе Шарлот. Знаейки, че Джем ще е следващият, Теса се отдръпна бързо, въпреки че между тях не се бе случило нищо нередно. Освен в мислите ти , обади се един глас от дълбините на съзнанието й, но тя не му обърна внимание.

— Уил, не сега — отвърна тя едва чуто. — Мисля, че знам какво искаш да ми кажеш и имаш право да искаш да ми го кажеш, но сега не е нито точното време, нито точното място за това. Повярвай ми, аз също нямам търпение да поговорим, тъй като това ми тежи и на мен…

— Така ли? И ти ли…? — замаяно каза Уил, сякаш го бе ударила с камък.

— Е, добре… отговорът е „да“ — отвърна Теса, вдигайки поглед към Джем, който идваше към тях. — Само че не сега .

Уил проследи погледа й, преглътна и кимна неохотно.

— Тогава кога?

— По-късно, когато се върнем от срещата с Лайтууд. Ще се видим в гостната.

— В гостната ли?

Тя се намръщи леко.

— За бога, Уил — отвърна. — Нали не смяташ да повтаряш всяка дума, която кажа?