Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

Точно в този момент те скочиха от платформата — Уил и Джем — и се приземиха върху раменете на съществото. То изрева, звукът бе като на ковашки мехове, захранвани с въглища, и се дръпна назад, което даде възможност на Теса да се отмести от пътя му и да се изправи на крака. Тя погледна към Хенри, а след това към Шарлот. Хенри бе блед и продължаваше да лежи свит до колоната, но Шарлот, която лежеше там, където я бе пуснал автоматонът, можеше всеки момент да бъде смазана от разбеснялата се машина.

Поемайки си дълбоко дъх, Теса се втурна към Шарлот и коленичи до нея, слагайки пръсти върху шията й; напипа пулса й, който бе съвсем слаб. Хвана я за раменете и започна да я влачи към стената, по-далеч от центъра на помещението, където автоматонът се въртеше и пръскаше искри, протягайки ръцете си, завършващи с клещи, за да сграбчи Джем и Уил.

Но те бяха доста бързи, все пак. Теса положи Шарлот насред чувалите от зебло, пълни с чай, и се огледа наоколо, обмисляйки как да стигне до Хенри. Нат тичаше насам-натам, крещейки и проклинайки механичното създание; в отговор Уил преряза единия от рогата му и го хвърли към брата на Теса. Рогът се запремята по пода, пръскайки искри, и Нат отскочи назад. Уил се засмя. Междувременно Джем се бе притиснал до врата на създанието, правейки нещо, което Теса не можеше да види. Създанието се въртеше в кръг, но то бе създадено да протяга ръце и да сграбчва това, което му се изпречваше, така че ръцете му не можеха да се извиват добре. То не можеше да стигне това, което се бе вкопчило във врата или в главата му.

Теса едва не се разсмя. Уил и Джем приличаха на мишки, които препускаха нагоре-надолу по тялото на котка, влудявайки я. Двамата размахваха камите си и нанасяха множество удари по металното същество. Но остриетата им, които тя бе виждала да разсичат желязо и стомана, сякаш са хартия, сега оставяха само вдлъбнатини и драскотини върху повърхността на механичното създание.

В това време Нат крещеше и ругаеше:

— Отърси се от тях! — изрева той към автоматона. — Отърси се от тях, огромно чудовище!

Автоматонът се поколеба, след това се разтресе силно. Уил се плъзна надолу, хващайки се в последния момент за врата на съществото, за да не падне. Джем нямаше този късмет; той замахна, за да нанесе удар с бастуна си със скрито острие и да го забие в тялото на съществото, за да се задържи и да не падне, но острието просто се плъзна по гърба на съществото. Джем падна лошо, оръжието му издрънча върху пода, а кракът му се подгъна под тялото му.

— Джеймс! — изкрещя Уил.

Джем мъчително се изправи на крака. Пресегна се за стилито на колана си, но съществото, усещайки слабостта му, бе вече до него и протягаше клещоподобните си ръце да го сграбчи. Джем отстъпи назад, олюлявайки се, и извади нещо от джоба си. То бе метално, гладко и продълговато — предметът, който Хенри му бе дал в библиотеката.

Той замахна назад, за да го хвърли. Нат притича зад него и го ритна по ранения или може би счупен крак. Джем не издаде нито звук, но кракът му изпука и той за втори път се стовари на земята, а предметът се изтърколи от ръката му.

Теса се изправи на крака и се втурна към него, а Нат направи същото. Блъснаха се един в друг, но той бе по-тежък и по-висок и я повлече към пода. Падайки, тя се претърколи, както я бе учил Гейбриъл, за да смекчи удара, но шокът я остави почти без дъх. Протегна треперещите си пръсти към устройството, но то се плъзна далеч от нея. Чу Уил да крещи името й, викайки й да го хвърли към него. Тя отново протегна ръка, пръстите й се сключиха около устройството и после Нат я хвана за крака и грубо я дръпна към себе си.

Той е по-едър от мен , помисли си тя. По-силен от мен. И по-безжалостен от мен. Но има нещо, което аз мога да направя, а той — не.

И тя се превъплъти.

Мислено установи връзка с ръката му върху глезена си, кожата му докосваше нейната. Установи връзка с истинския, същинския Нат, този, когото познаваше, който бе вътре в него и който проблясваше като свещ в тъмна стая. Чу го как си поема дъх и след това превъплъщението я връхлетя, раздирайки кожата й и стопявайки костите й. Копчетата на яката и маншетите й изпукаха, когато стана по-едра, през крайниците й преминаха конвулсии, освобождавайки крака й от хватката на Нат. Тя се претърколи встрани от него, изправяйки се на крака, и видя, че очите му се разширяват, съзирайки промяната в нея.

Сега тя бе, като се изключат дрехите й, негово точно копие.

Обърна се към автоматона. Той бе замръзнал на мястото си, очаквайки инструкции, а Уил бе все така прилепен за гърба му. Той протегна ръка и Теса му хвърли устройството, мислено благодарейки на Гейбриъл и Гидеон за часовете по хвърляне на ножове. То излетя във въздуха, описвайки перфектна дъга, и Уил го хвана във въздуха.