Касандра Клеър - Принц с часовников механизъм

— Да тръгваме тогава — гласът на Теса трепереше. — Трябва…

— Теса — каза Джем. Ръката му все още бе върху рамото на Уил, но той гледаше към нея, очите му се бяха разширили. — Знаеш ли, че си ранена?

Тя нетърпеливо посочи към ризата си.

— Това не е моята кръв. На Нат е. Сега трябва… Може ли да бъде носен? Има ли нещо…

— Не — прекъсна я Джем, достатъчно остро, за нейна изненада. — Нямам предвид кръвта по дрехите ти. Имаш рана на главата. Ето тук — и той докосна слепоочието й.

— Не ставай смешен — каза Теса. — Нищо ми няма. — Тя вдигна ръка и докосна слепоочието си, усети косата си твърда и слепена от кръв, цялата й буза също лепнеше от кръв, после пръстите й напипаха разкъсаната ивица кожа, тръгваща от ъгъла на бузата и продължаваща към слепоочието. Прониза я остра болка.

Това бе последната капка. Изтощена от загубата на кръв и замаяна от повторния шок, тя започна да се свлича надолу. Усети ръката на Джем да я подхваща, преди всичко да потъне в тъмнина.

Съзнанието й се връщаше и после отново я напускаше, подобно на вълни, заливащи борда на лодка по време на буря и след това оттеглящи се отново. Теса осъзна, че лежи в легло с чисти бели чаршафи в центъра на дълга стая; че там има и други легла, всичките еднакви; и че високо горе над нея има прозорци, тънещи в полумрак, и после кървавочервената светлина на зазоряването. Тя затвори очи и тъмнината я обгърна отново.

Събудиха я шепнещи гласове и лица, надвесени над нея, изплашени. Шарлот, косата й бе вдигната акуратно назад, все още бе в униформата си, до нея бе брат Енох. Покритото му с белези лице вече не й вдъхваше ужас. Чуваше гласа му в съзнанието си. Раната на главата й е повърхностна.

— Но тя припадна — каза Шарлот. За изненада на Теса в гласа й се долавяха истински страх и безпокойство. — И този удар в главата…

Припаднала е заради неколкократния шок. Брат й е умрял в ръцете й, нали така каза? Може би си мисли, че Уил също е мъртъв. Каза, че я е покрил с тялото си, за да я предпази от експлозията. Ако беше умрял, щеше да се е пожертвал за нея. Това е твърде голямо бреме.

— Мислиш ли, че отново ще бъде добре?

Когато тялото и духът й се възстановят, тя ще се събуди. Не мога да кажа кога ще стане това.

— Горкичката ми Теса — Шарлот леко докосна лицето на Теса. Ръцете й миришеха на лимонов сапун. — Вече си няма никого…

Тъмнината се върна и Теса пропадна в нея, благодарна за липсата на светлина и мисли. Тя се зави с нея като с одеяло и отплува подобно на айсберг, отплувал от брега на Лабрадор и полюшващ се в черната вода в светлината на луната.

Дрезгав вик на болка разсече тъмнината, в която бе потопена. Бе омотана в чаршафите си като вързоп, а през няколко легла от нея, по корем, лежеше Уил. Въпреки вцепенението, в което бе изпаднала, тя осъзна, че той най-вероятно бе гол; чаршафите го покриваха до кръста, но гърдите и гърбът му бяха голи. Ръцете му бяха облегнати на възглавниците до него, главата му почиваше върху тях, тялото му бе напрегнато като тетива. Белите чаршафи под него бяха изцапани с кръв.

Брат Енох бе застанал до леглото на Уил, а до главата му с изплашено изражение бе застанал Джем.

— Уил — настойчиво каза Джем. — Уил, сигурен ли си, че не ти е нужна и друга болкоуспокояваща руна.

— Да — промърмори Уил през зъби. — Нямам нужда от повече.

Брат Енох вдигна нещо, което изглеждаше като остри сребърни пинсети. Уил преглътна и скри лице в ръцете си, тъмната му коса контрастираше с белотата на чаршафите. Джем потрепери, сякаш самият той изпита болка, когато пинсетите проникнаха дълбоко в гърба на Уил и тялото му се изпъна върху леглото, мускулите му се напрегнаха, той нададе кратък и приглушен вик. Брат Енох отдръпна инструмента, с който бе хванал изцапано с кръв парче метал.

Джем хвана ръката на Уил.

— Стисни ръката ми. За да не усещаш болката. Останаха само още няколко.

— Лесно ти е да го кажеш — промърмори Уил, задъхвайки се, но докосването на ръката на парабатая му му подейства успокоително. Той се бе извил като дъга, лактите му бяха забити в дюшека, а дишането му бе накъсано. Теса знаеше, че не трябва да гледа, но не можеше да откъсне погледа си от Уил. Осъзна, че никога не бе виждала толкова голяма част от тялото на момче, в това число и от тялото на Джем. Бе впечатлена от начина, по който яките мускули се плъзгаха под гладката кожа на Уил, от въжетата, които образуваха по ръцете му, и от това как твърдият му плосък корем се свиваше, когато дишаше.