Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Какви са тези приспособления, ако смея да запитам?

Хенри, който носеше два чифта предпазни очила — на носа и на върха на главата си — изглеждаше едновременно зарадван и притеснен от този въпрос.

Магнус предполагаше, че двата чифта очила се дължат на разсеяност, но все пак реши да не пита, в случай че бяха нарочен моден щрих.

Хенри взе един квадратен предмет от месинг, по който имаше цял куп бутони.

— Това тук е Сензор. Долавя, когато наблизо има демони. — Той се доближи до магьосника и уредът издаде силен пищящ звук.

— Впечатляващо! — доволно възкликна Магнус, след което вдигна нещо, направено от плат, с голяма мъртва птица, закрепена отгоре му. — А това?

— Това е Смъртоносното боне — обясни Хенри.

— Аха — досети се магьосникът, — за случаите, когато на една дама й се наложи да извади от него оръжие, с което да убие враговете си.

— Всъщност, не е това — призна господин Брануел. — Вашето предложение звучи доста по-добре. Ще ми се да бяхте тук, когато ми хрумна идеята за бонето. За съжаление, то се увива около главата на врага ви и го задушава, стига, разбира се, врагът ви да го носи по това време.

— Съмнявам се, че би било особено лесно Мортмейн да бъде склонен да си сложи боне — отбеляза Магнус. — Макар че в този цвят би бил направо неустоим.

Хенри избухна в смях.

— Много забавно, господин Бейн.

— Наричайте ме Магнус.

— На драго сърце! — Хенри метна бонето през рамо и взе тумбест буркан, пълен с блещукащо вещество. — Това е прах, който, хвърлен във въздуха, прави призраците видими.

Магьосникът възхитено поднесе съдинката с лъскавите песъчинки към една лампа и когато Хенри му се усмихна окуражително, махна корковата запушалка.

— Изглежда много фин — каза той и тласнат от внезапна приумица, го изсипа върху ръката си. Прашинките полепнаха по кафявата му кожа, обгръщайки едната му ръка в блещукащо сияние. — И в допълнение към практичната си функция, явно има и козметично приложение. Този прах ще накара кожата ми да сияе завинаги.

Хенри се намръщи.

— Не завинаги — рече той, ала после отново грейна. — Но мога да ви направя нова доза винаги, когато поискате!

— Мога да сияя, когато ми се прище! — ухили се Магнус насреща му. — Това са страшно интересни изобретения, господин Брануел. Вие виждате света различно от всеки друг нефилим, когото съм срещал някога. Признавам, че смятах всички нефилими за лишени от въображение — макар и да не им липсват лични драми — ала вие напълно променихте мнението ми! Несъмнено обществото на ловците на сенки ви почита и тачи като някой, направил страшно много за напредъка на расата.

— Не — тъжно отвърна Хенри. — По-скоро им се ще да престана да предлагам най-различни изобретения и да спра да подпалвам какво ли не.

— Ала всички изобретения са съпроводени от риск! — възкликна Магнус. — Аз видях светът да се преобразява пред очите ми с изобретяването на парния двигател, разпространението на печатните материали, фабриките и заводите, променили лицето на Англия. Мунданите превзеха света и го превърнаха в прекрасно място. През вековете магьосниците измислиха и усъвършенстваха различни магии, за да си създадат друг свят. Нима единствено ловците на сенки ще си останат все на същото място, в застой, без да се променят и следователно — обречени? Как е възможно да обръщат гръб на вашия гений? То е като да се извърнат към сенките и с гръб към светлината.

Хенри пламна като божур. Явно бе, че никой досега не беше хвалил гениалността му, освен може би Шарлот.

— Ласкаете ме, господин Бейн.

— Магнус — поправи го магьосникът. — А сега може ли да видя работата ви върху портала, който споменахте? Изобретението, което е в състояние да пренесе някое живо същество от едно място на друго.

— Разбира се.

Хенри издърпа голяма купчина листове от ъгъла на отрупаната си маса и ги побутна към Магнус, който ги взе и с интерес започна да ги прелиства. Всяка страница беше изписана с нечетлив, ситен почерк и десетки уравнения, които съчетаваха математика и руни в поразяваща хармония. Магьосникът усети как сърцето му забива учестено, докато продължаваше да прелиства страниците… това беше гений, истински гений. Имаше само един проблем.

— Виждам какво се опитвате да направите — рече той. — И то е почти завършено, но…

— Именно — почти. — Хенри прокара ръце през рижата си коса, размествайки предпазните очила. — Порталът може да бъде отворен, но не и управляван. Няма как да си сигурен дали ще се озовеш там, където искаш, или пък в някой друг свят, или дори в Ада. Прекалено е рисковано и поради това — безполезно.