Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Магнус го погледна любопитно.

— Над какво точно работите?

— Е, както знаете, ние не използваме магия, господин Бейн — обясни Хенри с видимо удоволствие, че някой проявява интерес към опитите му, — но в момента се опитвам да създам устройство, което би било нещо като научната версия на транспортираща магия. То ще отваря портал, където поискате…

— Като например в някой склад в Китай, пълен с уин фен? — досети се магьосникът с лукави пламъчета в очите. — Звучи много интересно, наистина много интересно.

— Не, не звучи — измърмори Гейбриъл и Шарлот му хвърли остър като кама поглед.

— Достатъчно, господин Лайтууд. Вярвам, че всички получихте задачите си. Заемете се с тях. Не искам да чувам нищо повече от вас, докато не сте в състояние да ми докладвате за постигнат напредък. Аз ще бъда при Джем.

И с тези думи тя излезе от стаята.

— Колко удовлетворително — рече госпожа Блек и Теса я изгледа свирепо.

Беше се свила в своя ъгъл на каретата, възможно най-далеч от съществото, което някога беше госпожа Блек. При вида на отвратителната гледка тя беше изпищяла и макар бързо да бе затиснала устата си с ръка, вече беше твърде късно — ужасената й реакция очевидно страшно се беше понравила на чудовищното създание.

— Бяхте обезглавена — рече Теса. — Как така сте жива? По този начин?

— Магия — отвърна госпожа Блек. — Брат ти бе онзи, който посъветва Магистъра, че в сегашното си състояние бих могла да му бъда от полза. Именно Натаниъл проля кръвта, която направи съществуването ми възможно. Животи за моя живот.

Зловеща усмивка разтегли устните й и девойката си помисли за брат си, издъхнал в ръцете й. „Не знаеш всичко, което съм сторил, Теса.“ Тя преглътна надигналата се в гърлото й жлъч. След като Нат умря, бе опитала да се превъплъти в него, за да изкопчи информация за Мортмейн от спомените му, но бе открила единствено сива вихрушка от гняв, горчилка и амбиция, между които нямаше нищо солидно. Нов прилив на омраза към Магистъра се надигна в гърдите й. Мортмейн беше открил слабостите на брат й и се беше възползвал от тях. Той държеше уин фена на Джем в жесток опит да принуди ловците на сенки да му се подчинят. Дори госпожа Блек, по свой собствен начин, беше пленница на неговите машинации.

— Изпълнявате заповедите на Мортмейн, защото смятате, че той ще ви даде тяло — каза Теса. — Не това… това нещо, което имате сега, а истинско, човешко тяло.

— Човешко — изсумтя госпожа Блек. — Очаквам нещо по-добро от човешко тяло. Но по-добро и от това. Нещо, което ще ми помогне да се слея с мунданите и отново да практикувам уменията си. Що се отнася до Магистъра, знам, че ще може да го направи — благодарение на теб. Много скоро той ще бъде всесилен и ти ще му помогнеш да го постигне.

— Вие сте глупачка, ако вярвате, че ще ви възнагради.

Сивите устни на госпожа Блек потръпнаха развеселено.

— О, но той ще го стори. Закле се, а аз направих всичко, което бях обещала. И ето че сега му доставям съвършената булка… обучена от мен. В името на Азазел, още не съм забравила деня, в който слезе от кораба от Америка. Изглеждаше така изцяло смъртна, толкова безполезна, че се отчаях как някога изобщо бих успяла да те науча на каквото и да било. Ала с достатъчно бруталност всяко нещо може да получи желаната форма. Сега ще свършиш чудесна работа.

— Не всичко смъртно е безполезно.

Ново изсумтяване.

— Казваш го заради връзката ти с нефилимите. Твърде дълго време си прекарала с тях, вместо със себеподобните си.

— „Себеподобни“? Никой не е като мен. Джесамин каза, че майка ми е била ловец на сенки…

— Така е. Но не и баща ти.

Сърцето на Теса прескочи един удар.

— Баща ми е бил демон?

— Е, не беше ангел — подсмихна се госпожа Блек. — Магистърът ще ти обясни всичко… когато му дойде времето. Коя си, защо си на този свят и за какво си била създадена. — Тя се облегна назад и механичните й стави изскърцаха. — Трябва да отбележа, че бях почти впечатлена от това как избяга с онова момче, ловеца на сенки. Показа, че притежаваш дух. Всъщност за Магистъра се оказа от полза, че прекара толкова време с нефилимите. Сега си запозната с Долния свят и при това доказа, че можеш да се справиш. Беше принудена да използваш умението си в тежки условия. Никакви изпитания, на които бих могла да те подложа, не биха те научили на толкова много, нито биха ти дали подобна увереност. С очите си виждам колко си променена сега. От теб ще излезе чудесна булка за Магистъра.