Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Уил — в гласа на сестра му имаше опасни нотки, — погледни ме или ще събудя всички и ще те спра. Кълна ти се, че ще го направя.

Той облегна глава на врата на жребеца и затвори очи. Усещаше мирис на слама и коне, на вълнен плат и пот, както и малко от сладкия дъх на пушек, просмукал се в дрехите му от огъня в стаята на Джем.

— Сесили — каза той, — трябва да знам, че си тук, в безопасност, доколкото е възможно, иначе не бих могъл да тръгна. Не мога да се тревожа за Теса, която е някъде там, и за теб, която оставям зад себе си — страхът ще ме прекърши. И бездруго вече твърде много от онези, които обичам, са в опасност.

Дълго мълчание се възцари след думите му. Уил чуваше как сърцето на Балиос тупти под ухото му, но това беше единственият звук. Почуди се дали Сесили не си бе тръгнала, дали не беше излязла, докато той говореше, за да събуди останалите в къщата. Повдигна глава.

Не, тя все още стоеше там, а магическата светлина грееше в ръката й.

— Теса каза, че веднъж си ме повикал — рече тя, — когато си бил болен. Защо мен, Уил?

— Сесили… — Думата прозвуча като въздишка. — В продължение на години ти беше моят… моят талисман. Мислех, че съм убил Ела. Напуснах Уелс, за да бъдеш в безопасност. Докато можех да си те представя здрава и щастлива, болката от това колко ми липсвахте ти, мама и татко, си струваше.

— Така и не разбрах защо си тръгна — каза сестра му. — А и вярвах, че ловците на сенки са чудовища. Не можех да разбера защо би дошъл тук и възнамерявах, когато порасна достатъчно, да дойда тук и да се преструвам, че самата аз искам да стана ловец на сенки, докато не те убедя да се върнеш у дома. Когато научих за проклятието, не знаех какво да мисля. Стана ми ясно защо си дошъл, но не и защо си останал.

— Джем…

— Но дори ако той умре — продължи девойката и Уил потръпна, — ти няма да се върнеш у дома при мама и татко, нали? Ти си ловец на сенки, окончателно и безвъзвратно. Повече, отколкото татко е бил някога. Ето защо толкова упорито отказваше да им пишеш. Не знаеш как едновременно да поискаш прошка и да им обясниш, че няма да си дойдеш вкъщи.

— Не мога да се върна у дома, Сесили, или по-точно — Уелс вече не е моят дом. Аз съм ловец на сенки. Това е в кръвта ми.

— Даваш си сметка, че аз съм ти сестра, нали? То е и в моята кръв.

— Каза, че си се преструвала. — Той я погледна изпитателно за миг и добави бавно: — Но не е така, нали? Виждал съм те да тренираш, да се биеш. Усещаш същото като мен. Сякаш подът на Института е първата солидна почва под краката ти. Сякаш най-сетне си намерила своето място. Ти си ловец на сенки.

Сесили не отговори и Уил усети как усмивка подръпва ъгълчетата на устните му.

— Радвам се — каза той. — Радвам се, че в Института ще има един Херондейл, дори ако аз…

— Дори ако ти не се върнеш? Уил, нека дойда с теб, нека ти помогна…

— Не, Сесили. Не е ли достатъчно, че приемам избора ти на този живот, изпълнен с битки и опасности, макар винаги да съм искал нещо по-безопасно за теб? Не, не мога да ти позволя да дойдеш с мен, дори и ако ме намразиш заради това.

Сестра му въздъхна.

— Не драматизирай, Уил. Нужно ли е непрекъснато да настояваш, че хората те мразят, когато очевидно не е така?

— То ми е в кръвта — заяви младият мъж. — Ако не бях ловец на сенки, несъмнено ме очакваше бъдеще на театралната сцена и съм сигурен, че щях да пожъна огромни успехи.

Сесили очевидно не намираше думите му за особено забавни и Уил си каза, че не може да я вини.

— Не проявявам кой знае какъв интерес към постановката ти на „Хамлет“. Ако не ми позволиш да дойда с теб, поне ми обещай, че тръгнеш ли сега… обещай ми, че ще се върнеш.

— Не мога да ти дам такова обещание — отвърна той. — Но ако съм в състояние да се върна при теб, ще го сторя. И ако го направя, ще пиша на мама и татко. Това поне мога да ти обещая.

— Не — отсече девойката. — Никакви писма. Закълни ми се, че ако се върнеш, ще отидем заедно у дома и ще им кажеш защо си тръгна, че не ги виниш и че все още ги обичаш. Не искам от теб да се прибереш за постоянно. Нито ти, нито аз вече можем да се върнем завинаги, но смятам, че не искам твърде много, като те моля да им дариш утеха. И не ми казвай, че е против правилата, защото прекалено добре знам колко обичаш да ги нарушаваш.

— Виждаш ли? — рече Уил. — Значи все пак добре познаваш брат си. Давам ти думата си, че ако всички тези условия са изпълнени, ще направя това, което искаш. — Лицето и раменете на сестра му се отпуснаха. Сега, когато гневът й си беше отишъл, тя изглеждаше малка и беззащитна, макар младежът да знаеше, че не е така. — И още нещо, Сеси — меко каза той. — Преди да тръгна, искам да ти дам това.