Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Дали наистина беше чул думите на Магнус? И ако беше така, възможно ли бе да ги сметне за сън, за халюцинация, родена от треската? Тази мисъл изпълни Уил със смесица от облекчение и разочарование.

— Какво да си сънувал?

Джем сведе поглед към изцапаната си с кръв ръка и бавно я сви в юмрук.

— Битката в двора. Смъртта на Джесамин. И те я отвлякоха, нали? Теса?

— Да — прошепна приятелят му, а после повтори думите, които Шарлот му бе казала по-рано. Те не бяха успели да му донесат облекчение, но може би щяха да помогнат на болния. — Да, но не вярвам, че ще я наранят. Не забравяй, че Мортмейн я иска невредима.

— Трябва да я намерим. Знаеш го, Уил. Трябва да… — Джем с усилие седна в леглото и веднага се разкашля. Кръв опръска бялата завивка. Приятелят му държа крехките му, разтърсвани от кашлицата рамене, докато пристъпът отмине, а после взе една влажна кърпа от нощното шкафче и се зае да избърше ръцете му. Когато посегна да изчисти и лицето му, Джем внимателно взе кърпата и като го изгледа, заяви сериозно: — Не съм дете, Уил.

— Знам. — Той отдръпна ръцете си. Не ги беше измил след битката в двора и засъхналата кръв на Джесамин по пръстите му се смеси с тази на неговия парабатай.

Джем си пое дълбоко дъх. След като двамата изчакаха за миг, за да видят дали това няма да предизвика нов пристъп на кашлица, той проговори:

— Магнус каза, че си влюбен в Теса. Вярно ли е?

— Да — отвърна Уил с чувството, че полита в пропаст. — Да, вярно е.

Очите на приятеля му бяха широко отворени и блестящи в мрака.

— А тя обича ли те?

— Не. — Гласът на Уил се прекърши за миг. — Казах й, че я обичам, но тя никога не се разколеба в обичта си към теб.

Мъртвешката хватка, с която Джем стискаше кърпата, поотслабна.

— Значи си й казал, че си влюбен в нея.

— Джем…

— Кога беше това и какво невъобразимо отчаяние те подтикна да го сториш?

— Беше преди да науча, че сте сгодени. В деня, когато открих, че над мен не тегне никакво проклятие. — Уил говореше накъсано. — Отидох при нея и й признах любовта си, а Теса ми отговори възможно най-мило, че обича теб, а не мен и че двамата сте сгодени. — Той сведе поглед. — Не знам дали това променя нещо, Джеймс. Ала наистина нямах представа за чувствата ти към нея. Бях напълно обсебен от това, което изпитвах.

Джем прехапа долната си устна, извиквайки най-сетне малко цвят в бледата си кожа.

— Извинявай, че те питам, но не става въпрос за мимолетна прищявка, преходно увлечение или…? — Той не довърши, загледан в лицето на приятеля си. — Не — промълви след миг, — виждам, че не е.

— Обичам я толкова много, че когато тя ме увери, че ще бъде щастлива с теб, аз се заклех пред себе си никога вече да не говоря за желанията си, да не показвам чувствата си — нито с дума, нито с жест — и никога да не сторя или кажа нещо, от което щастието й би могло да пострада. Любовта ми не е изчезнала, ала все пак държа и на двама ви достатъчно, за да не изложа на опасност дори с една дума онова, което имате вие помежду си. — Думите се лееха от устата на Уил; нямаше причина да ги удържа. Ако Джем щеше да го намрази, нека да е заради истината, а не заради една лъжа.

Той изглеждаше сломен.

— Прости ми, Уил. Толкова много съжалявам. Ще ми се да бях узнал по-рано…

Уил се отпусна назад в креслото.

— Какво би могъл да сториш?

— Можех да разваля годежа…

— И да разбиеш сърцата и на двама ви? С какво би ми помогнало това? Ти си ми толкова скъп, сякаш си другата половина на душата ми, Джем. Не бих могъл да бъда щастлив, ако ти си нещастен. А и Теса… тя обича теб . Какво чудовище бих бил, ако причиня огромна болка на двамата души, които обичам най-силно на този свят, само и само за да се насладя на знанието, че след като аз не мога да имам Теса, никой друг няма да я има?

— Ала ти си моят парабатай. Ако страдаш, аз искам да намаля болката ти…

— Това — заяви Уил — е единствената болка, която не би могъл да облекчиш.

Джем поклати глава.

— Но как може да не съм забелязал? Споменах ти, че видях как стените около сърцето ти рухват. Мислех… мислех, че ми е ясно защо. Казах ти, че от самото начало знаех, че носиш някакъв товар на плещите си и че си отишъл да се видиш с Магнус. Мислех си, че навярно си използвал магията му, за да се освободиш от някаква въображаема вина. Ако бях предположил, че е било заради Теса, искам да знаеш, че никога не бих й признал любовта си.

— Откъде би могъл да се досетиш? — Колкото и нещастен да беше, Уил се чувстваше свободен, сякаш от плещите му беше паднал тежък товар. — Правех всичко по силите си, за да го запазя в тайна, да го отричам. Ти… ти никога не криеше чувствата си. Като погледна назад, то е съвсем ясно и очевидно, и все пак аз не го забелязах. Бях слисан, когато Теса ми каза, че сте сгодени. Ти винаги си бил източник на толкова много хубави неща в живота ми, Джеймс. И през ум не ми беше минавало, че би могъл да бъдеш извор на болка и затова, макар и погрешно, никога не се бях замислял за твоите чувства. Ето защо бях толкова сляп.