Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Тя винаги се бе чудила как всъщност е възможно да бъдеш насаме с някого. Ако си с някого, значи по дефиниция не си сам. Ала в този миг тя се чувстваше напълно сама, защото брат й сякаш изобщо не беше там. Дори не й се струваше ядосан. Макар да се облягаше на стената до нея, той изглеждаше някак безплътен, като призрак.

— Уил… — повика го Сесили. Сякаш не я чу. Трепереше, ръцете му се тресяха от напрежение. — Гуилем Оуайн — меко рече тя.

Той най-сетне обърна глава към нея и я погледна с очи, сини и студени като водите на езерото Мунгил, скътано между планините.

— Когато дойдох тук, бях на дванайсет години.

— Знам — отвърна объркано девойката. Да не мислеше, че тя е забравила? Да изгуби първо Ела, а после и своя Уил, обичния си по-голям брат, едва в рамките на няколко дни? Той като че ли пак не я чу.

— Ако трябва да съм съвсем точен, беше на десети ноември. Всяка следваща година на тази дата изпадах в мрачно отчаяние. Именно тя, както и рожденият ми ден, най-силно ми напомняше за мама, татко и теб. Знаех, че сте живи, че сте там някъде и искате да се върна, а аз не можех да го сторя, не можех дори да ви изпратя писмо. Написах ви десетки писма, разбира се, и ги изгорих. Трябваше да ме мразите и да ме обвинявате за смъртта на Ела.

— Никога не сме те обвинявали…

— След първата година, въпреки че все още с ужас очаквах този ден, започнах да забелязвам, че Джем винаги трябваше да направи нещо точно на десети ноември — някаква специална тренировка или пък издирване, което ни отвеждаше в другия край на града в смразяващото, влажно зимно време. И разбира се, аз здравата го наругавах за това. Понякога влагата и студът го разболяваха или пък той забравяше да си вземе лекарството и точно в този ден му ставаше зле, започваше да кашля кръв и трябваше да остане на легло, което, естествено, също отвличаше вниманието ми. Едва след като се случи три пъти — защото аз съм страшно глупав, Сеси, и мисля единствено за себе си — си дадох сметка, че той го прави заради мен. Вършеше всичко по силите си, за да ме изтръгне от меланхолията, обземаща ме на тази дата.

Сесили стоеше съвършено неподвижна, без да откъсва поглед от него. Въпреки думите, които се блъскаха в мислите й и напираха да излязат, не беше в състояние да каже каквото и да било. Времето сякаш се бе върнало назад и тя най-сетне виждаше брат си такъв, какъвто беше като дете: баткото, който я милваше непохватно, когато тя се удареше; братът, който заспиваше на килимчето пред камината с отворена книга върху гърдите; който излизаше от езерото, като се смееше и изтръскваше водата от черната си коса; Уил, който не бе издигнал стена между себе си и останалия свят.

Младежът обви ръце около тялото си, сякаш му беше студено.

— Не знам кой да бъда без него — рече той. — Теса я няма и всеки миг, в който не е тук, е като нож, който ме разсича отвътре. Няма я и те не знаят как да я открият, а аз нямам представа къде да ида, нито какво да сторя… а единственият човек, с когото бих могъл да споделя агонията си, не бива да научи. Дори и ако не умираше.

— Уил… Уил. — Сесили сложи ръка върху неговата. — Моля те, изслушай ме. Става въпрос за това да открием Теса. Мисля, че знам къде е Мортмейн.

При тези думи очите на брат й се отвориха широко.

— Откъде би могла да знаеш ти ?

— Бях достатъчно близо до теб, за да чуя последните думи на Джесамин. — Сесили усещаше как кръвта пулсира под кожата му. Сърцето му биеше лудешки. — Каза, че си ужасен уелсец.

— Джесамин? — Уил звучеше объркано, но тя видя, че очите му се присвиха лекичко. Може би мислите му най-сетне бяха поели в същата посока като нейните.

— Непрекъснато повтаряше, че Мортмейн е в Идрис. Ала Клейвът знае, че не е там — бързо продължи Сесили. — За разлика от мен, ти не познаваше Мортмейн, докато той живееше в Уелс. Той познава планината прекрасно. Някога същото важеше и за теб. Та ние израснахме в подножието й, Уил. Мисли.

Той я зяпна.

— Нали не смяташ, че… Кадер Идрис 17 17 Планина в Уелс. — Бел.прев. ?

— Той познава тази планина, Уил. И би го сметнал за страшно забавно, страхотна шега, която да изиграе на теб и останалите нефилими. Отвел я е точно там, откъдето ти избяга. Отвел я е в родното ни място.

— Посет 18 18 Горещо питие от мляко, вино или бира и подправки, популярно в Англия до деветнайсети век. — Бел.прев. ? — каза Гидеон, докато поемаше димящата чаша от Софи. — Имам чувството, че съм се върнал в детството си.