Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Ето, Джосая — рече Шарлот, посочвайки един от листовете върху бюрото пред себе си. Карта на Уелс. — Това е езерото Лин в Идрис… а това е езерото Тал-ъ-Лин, в подножието на Кадер Идрис…

— „Лин“ означава „езеро“ — подразнено обясни Сесили. — И ние го наричаме Лин Мунгил, макар някои да му казват Тал-ъ-Лин…

— А на света вероятно има и други места на име Идрис — сопна се консулът, преди да си даде сметка, че спори с петнайсетгодишно момиче, и да утихне.

— Но този Идрис означава нещо — изтъкна Уил. — Казват, че езерата около планината са бездънни… че самата планина е куха и че в недрата й спят Кун Анун, Хрътките на Подземното царство.

— Дивият лов — каза Шарлот.

— Да. — Уил зарови пръсти в тъмната си коса и я отметна назад. — Ние сме нефилими. Вярваме в легенди, в митове. „Всички истории са верни.“ Нима има по-подходящо място да се скрие, заедно със своите изобретения, от недрата на планина, която вече се свързва с черна магия и поличби за смърт? На никой от местните няма да му се стори странно, че от дълбините й долитат странни шумове, нито би му хрумнало да отиде да провери на какво се дължат. Какво иначе би го отвело в онези земи? Винаги съм се чудил защо толкова се интересуваше от семейството ми. Може би беше просто заради близостта… възможността да изиграе жестока шега на семейство нефилими. Навярно не е бил в състояние да устои.

Консулът се беше навел над бюрото и разглеждаше картата под ръцете на Шарлот.

— Това не е достатъчно.

— Не е достатъчно? Не е достатъчно за какво? — извика Сесили.

— За да убеди Клейва. — Консулът се изправи. — Шарлот, ти ще ме разбереш. За да изпратим въоръжен отряд срещу Мортмейн въз основа на предположението, че той се крие в Уелс, ще трябва да свикаме събрание на Съвета. Не можем да изпратим само шепа хора и да рискуваме врагът да се окаже по-многоброен, особено ако става дума за онези създания… колко от тях ви нападнаха тази сутрин?

— Шест или седем, без да броим онова, което отвлече Теса — отвърна ръководителката на Института. — Мислим, че са в състояние да се сгъват и по този начин са успели да се вместят в тясната карета.

— А аз подозирам, че Мортмейн не е предполагал, че Гейбриъл и Гидеон Лайтууд ще бъдат с вас, поради което не е преценил правилно колко от създанията ще са му необходими. В противен случай всички щяхте да сте мъртви.

— Братята Лайтууд — друг път — измърмори Уил. — Според мен е подценил Бриджет. Тя ги накълца като коледна пуйка.

Консулът махна с ръце.

— Прочетохме документите на Бенедикт Лайтууд и в тях той твърди, че Мортмейн се е укрепил съвсем близо до Лондон и че възнамерява да изпрати войска срещу Лондонския анклав…

— Бенедикт Лайтууд вече беше започнал да полудява, когато го е писал — прекъсна го Шарлот. — Нима изглежда вероятно Мортмейн да е споделил с него истинските си планове?

— О, моля ти се! — Гласът на консула беше рязък, ала едновременно с това убийствено студен. — Бенедикт не е имал никаква причина да лъже в собствения си дневник, Шарлот, който ти не би трябвало да си прочела. Ако не смяташе, че ти се полага да знаеш повече, отколкото Съвета, незабавно щеше да ни го предадеш. Подобни прояви на неподчинение не ме насърчават да ти имам доверие. Ако настояваш, можеш да повдигнеш въпроса за Уелс на следващото заседание на Съвета след две седмици…

— Две седмици? — извиси се гласът на Уил. Бе пребледнял и само върху бузите му горяха две червени петна. — Теса беше отвлечена днес . Тя не разполага с две седмици.

— Магистърът я иска невредима. Знаеш го, Уил — тихо му напомни ръководителката на Института.

— Освен това искаше и да се ожени за нея! Не смяташ ли, че Теса би предпочела смъртта пред това да се превърне в негова играчка? До утре може вече да е омъжена…

— Много важно, ако я омъжат! — заяви консулът. — Едно момиче, което дори не е нефилим, не е — не може да бъде — наш приоритет!

— Тя е мой приоритет! — извика Уил.

Думите му бяха последвани от оглушителна тишина. Сесили чу как влажните дърва пропукват в огнището. Тъмножълта мъгла беше полепнала по прозорците и лицето на консула беше обвито в сянка. Най-сетне промълви:

— Мислех, че е годеница на твоя парабатай — каза той хладно. — Не твоя.

Младежът вирна брадичка.

— Ако е годеница на Джем, значи дългът ми повелява да я браня така, както бих бранил собствената си годеница. Това означава да бъдеш парабатай.

— О, да. — Гласът на консула преливаше от сарказъм. — Каква похвална вярност. — Той поклати глава. — Всички Херондейл са такива — твърдоглави до глупост. Спомням си времето, когато баща ти искаше да се ожени за майка ти. Нищо не беше в състояние да го разубеди, въпреки че тя изобщо не беше кандидат за Извисяване. Надявах се, че децата му ще се окажат по-покорни.