Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Сесили побутна лекичко вратата на стаята на Джем и надникна.

Вътре цареше тишина, ала въпреки това кипеше дейност. Двама Мълчаливи братя се бяха изправили до леглото на момчето. Шарлот, с мрачно, мокро от сълзи лице, стоеше до тях. Уил беше коленичил до леглото, все още облечен в окървавените си дрехи от битката в двора. Беше облегнал глава на кръстосаните си ръце, сякаш се молеше. Изглеждаше толкова млад, уязвим и отчаян, че въпреки собствените й противоречиви чувства, част от Сесили копнееше да влезе в стаята и да го утеши.

Останалата част от нея виждаше неподвижната бледа фигура върху леглото и не смееше да се приближи. Девойката не беше тук от дълго време и в този миг се чувстваше като натрапница на обитателите на Института… на тяхната скръб и мъка.

Но тя трябваше да говори с Уил. Просто трябваше. Пристъпи напред…

И усети как една ръка се стовари върху рамото й и я дръпна назад. Гърбът й се допря в стената на коридора и Гейбриъл Лайтууд побърза да я пусне.

Сесили вдигна учудено очи към него. Изглеждаше изтощен, под зелените му очи тъмнееха сенки, в косата и по маншетите на ризата му имаше пръски кръв. Яката му беше влажна и очевидно идваше от стаята на брат си. Едно от остриетата на автоматоните беше ранило лошо Гидеон в крака и макар че иратцетата бяха облекчили състоянието му, очевидно и тяхната лечебна сила си имаше своя предел. Софи и Гейбриъл му бяха помогнали да се прибере в стаята си, въпреки протестите му през целия път, че всички трябва да се занимават с Джем.

— Не отивайте там — ниско каза Гейбриъл. — Опитват се да спасят Джем. Брат ви трябва да бъде до него.

— Но защо? Какво може да стори за него? Та той не е лекар.

— Дори докато е в безсъзнание, Джем ще черпи сила от своя парабатай.

— Трябва да поговоря с Уил само за минута.

Гейбриъл прокара пръсти през разчорлената си коса.

— Отскоро сте сред ловците на сенки — каза той. — Не можете да разберете. Да изгубиш своя парабатай… не е нещо дребно. За нас то е толкова сериозно, колкото и загубата на съпруг или съпруга, на брат или сестра. За него е все едно вие да лежите в онова легло.

— Нямаше да го е грижа толкова, ако в леглото лежах аз.

Младежът изсумтя.

— Брат ви едва ли щеше да положи толкова усилия да ме предупреди да стоя настрана, ако не държеше на вас, госпожице Херондейл.

— Не, той просто не ви харесва особено. Защо е така? И защо ми давате този съвет относно него? Вие също не го харесвате.

— Не — отвърна той. — Не е точно така. Аз не харесвам Уил Херондейл. Двамата от години изпитваме неприязън един към друг. Всъщност веднъж той ми строши ръката.

— Наистина ли? — Веждите на Сесили подскочиха против волята й.

— И все пак започва да ми става ясно, че доста неща, които винаги съм смятал за сигурни, не са такива. И Уил е едно от тях. Бях убеден, че е негодник, но Гидеон ми разказа повече за него и започвам да разбирам, че хлапакът има доста особено чувство за хумор.

— И това е нещо, което явно уважавате.

— Искам да е така. Искам да е нещо, което разбирам. А и Джеймс Карстерс е един от най-добрите между нас. Дори да мразех Уил, бих искал да бъде пощаден точно сега, заради Джем.

— Онова, което трябва да кажа на брат си… — започна Сесили. — Джем би искал да му го кажа. Достатъчно е важно. И ще отнеме само миг.

Гейбриъл потърка слепоочията си. Беше толкова висок, че направо стърчеше над момичето, колкото и да беше слаб. Имаше остро изсечено лице, не точно красиво, но изящно. Долната му устна беше извита почти като лък.

— Добре — отстъпи той. — Аз ще отида и ще ви го изпратя.

— Защо вие, а не аз?

— Ако е ядосан или сразен от скръб, е по-добре аз да го видя; по-добре да се разсърди на мен, а не на вас — обясни Гейбриъл простичко. — Вярвам ви, че наистина става дума за нещо важно, госпожице Херондейл. Надявам се да не ме разочаровате.

Тя не отговори и като побутна вратата, младежът влезе в болничната стая. Сесили се облегна на стената с разтуптяно сърце, когато отвътре се разнесоха приглушени гласове. Чу Шарлот да казва нещо за руни за възстановяване на изгубена кръв, които очевидно бяха опасни… а после вратата се отвори и Гейбриъл се показа на прага.

Сесили се изправи.

— Уил…

По-младият от братята Лайтууд я погледна и нещо в погледа му припламна. Миг по-късно Уил се появи зад него, затваряйки вратата след себе си. Гейбриъл кимна на Сесили и се отдалечи по коридора, оставяйки я насаме с брат й.