Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Кракът на Джем се изви под него и той падна, претъркулвайки се презглава по останалите стъпала, приклещен в ужасяваща прегръдка от металното чудовище. Звукът, с който автоматонът се тътрузеше по стълбите — метал, дращещ върху камък — беше отвратителен. Те се удариха едновременно в земята и силата на сблъсъка ги откъсна един от друг. Пред ужасения поглед на Теса Джем се изправи зашеметен. Алената му кръв се смесваше с черната течност, изцапала дрехите му. Бастунът му го нямаше — лежеше на каменните стъпала, където го беше изпуснал при падането си.

— Джем … — прошепна Теса и се надигна на колене. Опита се да запълзи напред, но китката й поддаде; отпусна се на лакти и протегна ръка към бастуна…

В този миг две ръце се обвиха около нея и я изправиха, а гласът на госпожа Блек изсъска в ухото й:

— Не се съпротивлявай, госпожице Грей, или нещата ще се развият зле за теб, много зле.

Теса опита да се извърти, ала нещо меко захлупи носа и устата й; отвратително сладникава миризма изпълни ноздрите й, а после пред очите й се спусна черна пелена и тя изгуби съзнание.

Със серафимска кама в ръка, Уил изхвърча през входната врата и се озова насред истински хаос.

Автоматично първо потърси Теса, но за щастие не я видя. Явно беше проявила здрав разум и се бе скрила някъде. Черна карета беше спряла до стъпалата и насред купчина строшени стъкла, отпусната безсилно до едно от колелата й, се беше свила Джесамин. От другата й страна Хенри и Шарлот (той — с меч в ръка, а тя — с камшика си), удържаха атаките на три дългокраки метални автоматона с гладки като яйца глави и ръце, които завършваха с остриета. Бастунът на Джем лежеше на стъпалата, хлъзгав от мазна черна течност. Недалеч от вратата братята Лайтууд се биеха с други два автоматона с отработената ловкост на воини, които години наред бяха тренирали заедно. Сесили беше коленичила до тялото на един Мълчалив брат, чиито одежди бяха алени от кръвта му.

Портата на Института беше отворена и друга черна карета тъкмо излизаше през нея, носейки се с пълна скорост. Уил обаче почти не й обърна внимание, защото в долния край на стълбите видя Джем. Бял като платно, но изправен на крака, той отстъпваше заднишком, докато един автоматон бавно се приближаваше към него. Механичното създание се олюляваше като пияно, голяма част от едната му половина, включително и ръката му, липсваха, ала Джем не беше въоръжен.

Хладният фокус на битката се спусна над Уил и всичко около него сякаш тръгна на забавен кадър. Даде си сметка, че прислужниците, и двете въоръжени, също се включиха в битката — Софи изтича при Сесили, а Бриджет, същинска вихрушка от червена коса и свистящи остриета, вече превръщаше един учудващо огромен автоматон в купчина непотребно желязо с ярост, която при други обстоятелства би го слисала. Но в този миг светът на Уил се бе стеснил неимоверно, съсредоточен върху автоматоните и Джем, който вдигна поглед и като го видя, протегна ръка към него.

Младежът прескочи четири стъпала и като се хвърли настрани, сграбчи бастуна на своя парабатай и му го подхвърли. Той го улови във въздуха, тъкмо когато механичното същество замахваше към него, и го посече. Горната половина тупна на земята, но краката и долната част, от която сега шуртеше отвратителна смесица от черна и зелена течност, продължи да настъпва към него. Джем се завъртя на една страна и отново замахна със своеобразния си меч, посичайки съществото през коленете. Най-сетне то рухна, парчетата, на които беше станало тялото му, потръпваха конвулсивно.

Джем завъртя глава и погледна приятеля си. Очите им се срещнаха за миг и Уил се усмихна… ала Джем не отвърна на усмивката му. Беше бял като призрак и Уил не бе в състояние да разчете погледа му. Ранен ли беше? Бе покрит с толкова много от мазната тъмна течност, че не можеше да се види дали кърви. Тревога се разля по тялото на Уил и той тръгна по стълбите към своя парабатай… но преди да беше направил и няколко крачки, Джем се обърна и хукна към портата. Пред слисаните очи на Уил приятелят му изскочи навън и се изгуби из лондонските улици.

Уил се затича… и рязко спря, когато на най-долното стъпало един автоматон, движейки се бързо и плавно като вода, му препречи пътя. Ръцете му завършваха с дълги ножици. Ловецът на сенки се наведе, за да избегне едната от тях, стрелнала се към лицето му, след което заби серафимската си кама в гърдите на създанието.

Разнесе се съскането на топящ се метал, ала съществото само се олюля и отново замахна. Младежът се мушна под острите му ръце, като в същото време извади от колана си един кинжал. Завъртя се рязко, вдигнал оръжието за удар… само за да види как автоматонът се превръща в метални панделки, големи метални стружки, белещи се като кората на портокал. Черна течност изригна и опръска момчето по лицето, а отломките от създанието рухнаха на земята.