Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Мислех да се кача в тренировъчната зала — отвърна Сесили. — Открих, че там мисля добре, пък и никой не го е грижа какво правя.

— Още тренировки? Сесили, та ти току-що участва в битка! — възкликна Теса. — Знам, че понякога е необходимо повече от едно поставяне на руни, за да се излекува човек напълно… Преди отново да започнеш да тренираш, трябва да изпратя някого при теб — Шарлот или…

— Или Уил? — сопна се тя. — Ако някой от тях го беше грижа, вече щеше да е дошъл.

Теса спря до леглото.

— Не мислиш наистина, че брат ти не се интересува от теб.

— Е, не е тук, нали?

— Той ме изпрати — каза Теса, — защото е при Джем.

Сякаш това обясняваше всичко. Всъщност, предположи Сесили, в някои отношения наистина беше така. Знаеше, че Уил и Джем са много добри приятели, но имаше и още нещо. Беше чела в Кодекса за парабатаите и знаеше, че подобна връзка не съществува между мунданите и че е по-силна дори от кръвната връзка между братя.

— Джем е неговият парабатай — продължи Теса. — Уил е дал клетва да бъде до него в мигове като този.

— Щеше да бъде до него, независимо дали е дал клетва, или не. Би бил до всеки от вас. Ала дори не мина да провери дали не се нуждая от още едно иратце.

— Сеси… — започна Теса. — Проклятието на Уил…

— Не беше истинско проклятие!

— Знаеш ли — замислено каза Теса, — по един особен начин, е било истинско. Вярвал е, че никой не може да го обича и че ако го допусне, това ще струва живота на обикналия го. Ето защо ви е напуснал. Тръгнал си е, за да бъдеш в безопасност, а ето че сега си тук… което за него е пълната противоположност на това да си в безопасност. Не е в състояние да дойде и да погледне раните ти, защото в неговите очи той е причината да ги получиш.

— Сама го избрах. Да бъда ловец на сенки. И то не само защото исках да бъда с брат си.

— Знам — увери я Теса. — Но също така бях край Уил, докато бълнуваше, отровен с демонска кръв и давещ се със светена вода, и знам чие име викаше. Твоето.

Сесили вдигна учудено очи.

— Той ме е викал?

— О, да. — Бегла усмивка докосна устните на Теса. — Разбира се, отказа да ми каже коя си, когато го попитах, и това едва не ме подлуди… — Тя не довърши и извърна поглед.

— Защо?

— Любопитство — сви рамене Теса, макар че бузите й бяха поруменели. — Това е най-големият ми недостатък. Знам, че при Уил всичко е наопаки и надолу с главата, но фактът, че не е тук, за мен е още едно доказателство за това колко си му скъпа. Свикнал е да отблъсква всички, които обича, и колкото по-силно те обича, толкова по-яростно ще се опитва да не го показва.

— Но нали няма никакво проклятие…

— Трудно е да се освободиш от навици, създавани с години — промълви Теса, а в очите й имаше тъга. — Не допускай заблуждението да повярваш, че не те обича, само защото се преструва, че не го е грижа, Сесили. Ако трябва, изправи се срещу него, но не прави грешката да се отвърнеш от него, защото вярваш, че е изгубена кауза. Защото сториш ли го, ще съжаляваш.

До: Членовете на Съвета

От: Консул Джосая Уейланд

Извинете забавянето на отговора ми, господа. Исках да съм сигурен, че не ви давам мнението си прибързано и необмислено, а че то е плод на сериозно, търпеливо и добре обосновано размишление.

Боя се, че не мога да подкрепя препоръката ви за Шарлот Брануел като моя приемница. Макар да притежава добро сърце, тя е, общо взето, прекалено лекомислена, емоционална, страстна и непокорна, за да стане добър консул. Както знаем, нежният пол има своите слабости, на които мъжете не стават жертва, и за съжаление, тя ги притежава до една. Настойчиво ви моля да обсъдите друга кандидатура — тази на племенника ми, Джордж Пенхалоу, който през този ноември ще навърши двайсет и пет години, който е отличен ловец на сенки и порядъчен млад мъж. Вярвам, че той притежава моралната твърдост и сила на характера, необходими, за да предвожда ловците на сенки в следващото десетилетие.

— Мислех, че най-малкото ще напишеш песен за това — каза Джем.

Уил го погледна любопитно. Въпреки че сам го беше повикал, Джем като че ли не беше в особено общително настроение. Седеше смълчан в единия край на леглото си, облечен в чисти панталони и риза, макар че тя му беше широка и в нея изглеждаше още по-слаб. Около ключицата му, като някаква зловеща огърлица, все още личаха петънца засъхнала кръв.