Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Върви — меко го подтикна тя. — Разбира се, че ще иска да те види.

Уил тръгна към вратата, за да се присъедини към Шарлот, но в средата на стаята спря и се върна при момичето.

— Теса — каза, — докато съм при Джем, ще направиш ли нещо за мен?

Тя го погледна и преглътна с усилие. Беше твърде близо, прекалено близо — очертанията на лицето и тялото на Уил бяха плътно пред очите й, а гласът му отекна в ушите й.

— Естествено. Какво?

До: Едмънд и Линет Херондейл

Имението Рейвънскар

Западен Йоркшир

Скъпи мамо и татко,

Знам, че беше страхливо от моя страна да си тръгна по този начин, призори, преди да сте се събудили, оставяйки само бележка, за да обясня отсъствието си. Не бях в състояние да ви последна в очите, като знаех какво бях решила да направя и че съм най-лошата и непокорна дъщеря.

Как бих могла да ви обясня решението си и какво ме накара да го взема? Дори и сега то ми се струва истинска лудост. Всъщност всеки ден е по-луд от предишния. Прав беше, татко, когато каза, че животът на ловците на сенки е като трескав сън…

Сесили яростно зачеркна изписаните редове, смачка листа в юмрука си и облегна глава върху бюрото.

Беше започвала това писмо толкова пъти и нито веднъж не бе успяла да напише нещо задоволително. Навярно не би трябвало да опитва сега, помисли си тя, не и когато откак се върна в Института всячески се опитваше да успокои нервите си. Всички се суетяха около Джем. А Уил, след като погледна набързо контузиите й в градината, почти не й беше проговорил. Хенри се бе втурнал да намери Шарлот, Гидеон беше придърпал Гейбриъл настрани и ето че Сесили беше поела по стълбите на Института сама.

Беше отишла в стаята си и без да си дава труда да свали бойното облекло, се бе сгушила върху мекото легло с балдахин. Докато лежеше в сенките, заслушана в далечните звуци на града отвън, сърцето й се бе свило от внезапна носталгия по дома. Спомнила си бе зелените хълмове на Уелс и своите родители и бе скочила от леглото, сякаш я бяха изхвърлили оттам. Препъвайки се в бързината, беше отишла до бюрото, взела бе писалка и лист хартия, изцапвайки пръстите си с мастило в нетърпението си. Ала така и не бе успяла да намери правилните думи. Струваше й се, че съжалението и самотата се процеждат от порите й, но така и не можеше да оформи тези чувства в нещо, което родителите й биха били в състояние да прочетат.

В този миг на вратата се почука. Сесили посегна към книгата, която бе оставила на бюрото, отвори я, сякаш четеше, и каза:

— Влез.

Вратата се отвори и Теса се показа колебливо на прага. Вече не носеше съсипаните булчински одежди, а обикновена рокля от син муселин. Двете украшения проблясваха около шията й — ангелът с часовников механизъм и нефритеният медальон, който бе сватбен подарък от Джем.

Сесили я погледна любопитно. Въпреки че отношенията между тях бяха дружелюбни, двете момичета не бяха особено близки. У Теса имаше някаква предпазливост и макар да подозираше каква бе причината за това, Сесили не можеше да го докаже. На всичкото отгоре, госпожица Грей притежаваше и някакво особено, почти магическо излъчване. Сесили знаеше, че тя е в състояние да се превъплътява, като приема външния вид на всяко същество, и просто не можеше да се отърве от усещането, че това е неестествено. Как би могъл да познаваш истинското лице на някого, който може да го измени с лекотата, с която другите сменяха дрехите си?

— Да? — каза тя. — Госпожице Грей?

— Моля те, наричай ме Теса — отвърна другото момиче, затваряйки вратата след себе си. Не за първи път молеше сестрата на Уил да й говори на малко име, ала навикът и опърничавостта пречеха на Сесили да го стори. — Дойдох да видя дали си добре и дали не се нуждаеш от нещо.

— А! — Сесили почувства как я жегна мимолетно разочарование. — Съвсем добре съм.

Теса направи малка крачка напред.

— Това „Големите надежди“ ли са?

— Да.

Сесили не й обясни, че бе видяла Уил да чете тази книга и я бе взела, за да се опита да разбере поне малко начина на мислене на брат си. До момента беше безнадеждно объркана. Пип беше прекалено угнетяващ, а Естела беше толкова ужасна, че на Сесили й се искаше да я разтърси.

— Естела — меко каза Теса, — До последния ми час, вие ще бъдете част от моето същество, част от малкото добро и от злото в него. 5 5 Превод Невяна Розева. — Бел.прев.

— Значи и ти, като Уил, помниш наизуст пасажи от книгите? Или този ти е от любимите?

— Не съм надарена с неговата памет — каза Теса, пристъпвайки още мъничко навътре. — Нито пък с руната му мнемозина. Но наистина обичам тази книга. — Сивите й очи обходиха изпитателно лицето на другото момиче. — Защо все още си в бойно облекло?