Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Ти… — Теса сбърчи вежди. — Искаш да се оженим? Но нали вече сме сгодени. Не мисля, че е възможно да се сгодиш два пъти.

Джем се засмя, а после се закашля. Тялото на Теса се напрегна, но кашлицата беше слаба и нямаше кръв.

— Казах, че ако можех, бих се оженил за теб още утре.

Теса отметна престорено глава.

— Утре не ми е удобно, господине.

— Но така или иначе вече си подходящо облечена — усмихна се той.

Теса сведе поглед към съсипаната сватбена рокля.

— Да, ако се омъжвах в кланица — съгласи се тя. — Е, така или иначе не я харесвах особено. Беше прекалено крещяща.

— Според мен изглеждаше прекрасно — меко й отвърна Джем.

Теса облегна глава на рамото му.

— Ще има и друго време. Друг ден, друга рокля. Ти ще се чувстваш добре и всичко ще бъде съвършено.

Гласът на Джем си остана все така нежен, ала сега в него се долавяше ужасяваща слабост.

— Нищо не е съвършено, Теса.

Софи стоеше до прозореца на малката си стая, пердето беше дръпнато, очите й — вперени в двора. Бяха минали часове, откакто каретите бяха изтрополели навън, и тя би трябвало да почиства камината, ала четката и кофата си стояха в краката й.

Откъм кухнята на долния етаж долиташе гласът на Бриджет:

Понякога, когато Бриджет беше в особено музикално настроение, на Софи й минаваха мисли за това как слиза на долния етаж и я напъхва в пещта като вещицата в „Хензел и Гретел“. Ала Шарлот определено нямаше да одобри. Даже ако Бриджет пееше за забранена любов между класите в същия миг, в който Софи се проклинаше, задето стиска пердето с все сила и вижда две сиво-зелени очи, докато се чуди и тревожи: дали с Гидеон всичко ще бъде наред? Ранен ли е? Може ли да се изправи срещу баща си? И колко ужасно би било, ако му се наложи да…

Портите на Института се отвориха и една карета изтрополи вътре, карана от Уил, който бе без шапка, с развяна от вятъра черна коса. Софи го видя как скочи от капрата и отиде да помогне на Теса да слезе (дори от толкова далеч, не можеше да не забележи в какво отчайващо състояние е роклята й), а след това и на Джем, който се отпусна безсилно на рамото на своя парабатай.

Софи си пое рязко дъх. Макар вече да не мислеше, че е влюбена в Джем, все още я беше грижа за него. И как иначе, като се имаше предвид колко открит, сърдечен и внимателен бе той. Никога не се бе отнасял към нея с нещо друго, освен с изключителна добрина. За девойката бе такова облекчение, че през последните няколко месеца не беше имал някой от своите „епизоди“ както ги наричаше Шарлот, и макар щастието да не го беше излекувало, той сякаш бе по-укрепнал, състоянието му се беше подобрило…

Тримата влязоха в Института. Сирил се беше показал от конюшнята и се занимаваше със запотените Балиос и Ксантос. Софи си пое дълбоко дъх и пусна пердето. Шарлот може би щеше да се нуждае от нея, за да й помогне за Джем. Ако можеше да стори каквото и да било… Откъсна се от прозореца, излезе в коридора и забърза по тясното стълбище за прислугата.

В коридора на долния етаж се натъкна на Теса с пребледняло, измъчено лице, да се колебае пред вратата на Джем. През полуотворената врата се виждаше, че той е приседнал на леглото, а Шарлот се бе привела над него. Скръстил ръце, Уил стоеше до камината и от цялото му тяло се излъчваше напрежение. Теса вдигна глава и при вида на Софи лицето й възвърна мъничко от цвета си.

— Софи — проплака тя тихо. — Софи, Джем не е добре. Той получи… нов пристъп на болестта си.

— Всичко ще бъде наред, госпожице Теса. Виждала съм го много зле и винаги му минава като на кученце.

Теса затвори очи, под които имаше сивкави сенки. Нямаше нужда да изрича онова, което и двете си мислеха — че един ден Джем ще получи пристъп, от който няма да се съвземе.

— Би трябвало да отида да донеса гореща вода — обади се Софи, — и кърпи…

— Аз би трябвало да ги донеса — рече Теса — и щях да го направя, но Шарлот каза да съм сваляла тази рокля, защото демонската кръв била опасна, ако остане твърде дълго върху кожата. Изпрати Бриджет за кърпи и компреси, а брат Енох ще пристигне всеки момент. Пък и Джем настоява…

— Достатъчно — твърдо заяви Софи. — С нищо няма да му помогнете, ако допуснете и вие да се разболеете. Да се погрижим за роклята ви. И то бързичко.

Теса повдигна клепачи.

— Скъпата, разумна Софи. Естествено, че си права. — Тя тръгна към стаята си, но на прага спря и се обърна към девойката. Големите й сиви очи обходиха лицето на другото момиче, а после тя кимна на себе си, сякаш догадката й се беше оправдала. — Той е добре. Изобщо не пострада.