Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

А отдолу, почти нечетливо, сякаш ръцете на онзи, който го беше писал, едва са го слушали, имаше едно последно изречение. Теса си представи как Бенедикт, заключен в тази стая и полудяващ бавно от трансформацията си, го надрасква на стената със собствената си, почти демонска кръв.

Червеят се хвърли към него и Уил се преметна презглава, избягвайки на сантиметри зейналата му паст. След това приклекна, преди да скочи на крака и да се втурне към опашката на създанието. Обърна се и го видя да се извисява като кобра над Гидеон и Гейбриъл. За негова изненада обаче, то беше застинало и макар да съскаше, не се нахвърли отгоре им. Дали беше разпознало децата си? Дали изпитваше нещо към тях? Невъзможно бе да се каже.

Сесили се беше покатерила до средата на тиса, където се беше вкопчила в един клон. Надявайки се, че сестра му ще прояви здрав разум и ще си остане там, Уил се обърна към Джем и вдигна ръка, така че той да го види. Двамата отдавна си бяха изработили система от жестове, с които да могат да общуват, ако по време на битка нямаха възможност да се чуят. Джем очевидно го разбра, защото му подхвърли бастуна си със съвършено премерено движение, така че Уил го улови за дръжката и я натисна. Скритото острие се показа и Уил замахна, разсичайки дебелата кожа на чудовището. То се дръпна рязко и изрева, а младежът му нанесе втори удар, откъсвайки опашката от тялото му. Бенедикт се замята в конвулсии, а черната кръв, рукнала от раната, обля Уил, който извика и отскочи настрани. Кожата му гореше.

— Уил!

Джем се втурна към него, докато Гидеон и Гейбриъл замахваха към главата на червея, правейки всичко по силите си да задържат вниманието му върху себе си. Докато Уил изтриваше парещата демонска кръв от очите си, Сесили скочи от дървото и се приземи върху гърба на влечугото.

В потреса си Уил изпусна бастуна меч. Никога досега не го беше правил, никога не беше изпускал оръжието си посред битка, ала ето че малката му сестричка се беше вкопчила с мрачна решителност в гърба на огромния демоничен червей, като миниатюрна бълха — в козината на куче. Пред ужасения поглед на брат си, Сесили извади камата от колана си и яростно я заби в плътта на чудовището.

„Какво си мисли, че прави? Сякаш това малко острие би могло да убие нещо толкова грамадно!“

— Уил, Уил — настойчиво шепнеше Джем в ухото му и той си даде сметка, че бе изрекъл мислите си на глас и че влечугото вече обръща глава към Сесили, отворило широко устата си — огромна и пълна със зъби…

Сесили пусна дръжката на камата и като се претърколи настрани, тупна от тялото на червея, изплъзвайки се на сантиметри от челюстите му, които се сключиха около собствената му плът. Рукна черна кръв и демонът отметна глава назад, надавайки смразяващ вой. Върху тялото му зееше грамадна рана, от устата му висяха късчета от плътта му. Пред широко отворените очи на Уил, Гейбриъл вдигна лъка си и опъна тетивата.

Изстрелът му беше точен и стрелата потъна дълбоко в едното око на червея, черно и без клепач. Влечугото се олюля… а после главата му се отпусна напред и то рухна, изчезвайки миг по-късно, както ставаше с демоните, когато животът ги напусне.

Лъкът на Гейбриъл тупна на земята с тропот, който Уил почти не чу. Изпотъпканата пръст беше подгизнала от кръвта на червея и насред всичко това Сеси се изправяше бавно на крака, дясната й китка висеше под странен ъгъл, лицето й беше разкривено в гримаса.

Уил дори не усети, че понечва да се втурне към нея. Даде си сметка, че го е сторил, едва когато ръката на Джем го спря. Той се обърна като обезумял към своя парабатай.

— Сестра ми…

— Лицето ти — отвърна Джем забележително спокойно, като се имаше предвид ситуацията. — Облян си в демонска кръв, Уилям, и тя те изгаря. Трябва да ти направя иратце, преди да ти е нанесла необратима вреда.

— Пусни ме — настоя Уил и опита да се отскубне, ала хладната ръка на приятеля му вече беше върху тила му, стилито опари китката му и болка, за която той дори не си беше давал сметка, че изпитва, започна да се отцежда от тялото му.

След миг Джем го пусна, просъсквайки лекичко от болка — част от демонската кръв беше изцапала пръстите му. Уил поспря нерешително, но Джем му махна да върви и допря стилито до собствената си китка.