Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Джем…

— Ранена ли си, обич моя? — каза Уил с равен глас, като я гледаше право в очите.

Теса усети как кръвта нахлува в бузите й и сведе поглед към ръката си, сключена около тази на Джем. Пръстите му бяха по-бледи от нейните, като на порцеланова кукла. Как така не бе видяла колко е болен?

— Благодаря за превода, Уил — отвърна, без да откъсва поглед от своя годеник.

И Джем, и Уил бяха оплискани с черна демонска кръв, ала по брадичката и гърлото на Джем имаше алени петна. Неговата собствена кръв.

— Не съм ранена — прошепна Теса, после си помисли: „Не, така няма да стане. Трябва да бъдеш силна заради него“. Тя изпъна рамене, без да пуска ръката му, и се обърна към Уил: — Къде е лекарството му? Не го ли взе, преди да тръгнем от Института?

— Не говорете за мен сякаш не съм тук — намеси се Джем, ала в гласа му нямаше гняв.

След това обърна глава и каза тихичко нещо на Уил, който кимна и пусна рамото му. Теса съвсем ясно усещаше напрежението в стойката му — беше като дебнеща котка, нащрек, готов да улови болния си парабатай, ако той се олюлее или падне. Джем обаче се задържа на крака.

— Когато Теса е тук, съм по-силен. Нали ти казах? — промълви Джем все така тихо.

При тези думи Уил наведе глава, така че девойката не можеше да види очите му.

— Да, каза ми. Теса, лекарството му не е тук. Мисля, че го остави в Института, без да вземе достатъчно, макар че никога няма да го признае. Трябва да се върнеш там заедно с него и да го наглеждаш… все някой трябва да го направи.

Джем си пое накъсано дъх.

— Останалите…

— Аз ще карам каретата. Нищо работа. Балиос и Ксантос знаят пътя. Хенри ще откара семейство Лайтууд. — Уил действаше енергично и експедитивно, твърде енергично и експедитивно, за да могат да му благодарят… не че той изглеждаше така, сякаш иска да му благодарят.

Двамата с Теса помогнаха на Джем да се качи в каретата, при което Уил много внимаваше да не докосне рамото или ръката й, а после отиде да каже на другите какво става. Докато се пресягаше, за да затвори вратата на каретата, Теса чу как Хенри обяснява, че трябва да вземе архивите на Бенедикт от къщата, а после двамата с Джем бяха обгърнати от така желаната тишина.

— Какво имаше в къщата? — попита Джем, докато каретата излизаше с трополене през портата на имението Лайтууд. Все още изглеждаше ужасно, облегнал глава на седалката, с полупритворени очи и пламнали от треска скули. — Чух Хенри да разказва за кабинета на Бенедикт…

— Полудял е там вътре — отвърна Теса, като разтриваше студените му ръце между своите. — В дните преди трансформацията, когато отказвал да излиза от стаята, умът му трябва да го е напуснал. С нещо, което приличаше на кръв, беше надраскал по стените изречения за „адските устройства“. Че не знаели милост, че никога нямало да престанат да прииждат…

— Трябва да е имал предвид армията от автоматони.

— Сигурно. — Теса потръпна лекичко и още повече се приближи до него. — Предполагам, че е било глупаво от моя страна, но… през последните два месеца всичко беше толкова спокойно…

— Че си забравила за Мортмейн?

— Не. Никога не съм забравяла за него. — Тя погледна към прозореца, макар да не можеше да види нищо навън — беше дръпнала пердетата, защото светлината като че ли дразнеше очите на Джем. — По-скоро се надявах, че е насочил вниманието си някъде другаде.

— Не може да сме сигурни, че наистина не е така. — Пръстите на Джем се обвиха около нейните. — Смъртта на Бенедикт навярно е трагедия, ала началото й бе поставено много отдавна. Случилото се няма нищо общо с теб.

— В библиотеката имаше и други неща. Записки и книги на Бенедикт. Дневници. Хенри ще ги вземе в Института, за да бъдат изучени. В тях се споменава и моето име. — Теса изведнъж спря — как можеше да го занимава с тези неща, когато той беше толкова зле?

Сякаш прочел мислите й, Джем прокара пръст по китката й, слагайки го там, където се усещаше пулсът й.

— Теса, това е просто мимолетен пристъп. Ще отмине. Бих искал да ми кажеш истината, цялата истина, независимо каква е, дори да е горчива или страшна, за да мога да я споделя с теб. Нито аз, нито който и да било от Института ще допуснем да ти се случи нещо лошо. — Той се усмихна. — Пулсът ти се ускори.

„Истината, цялата истина, независимо каква е, дори да е горчива или страшна.“

— Обичам те — прошепна тя.

Джем я погледна, станал сякаш още по-красив от светлината, огряла слабото му лице.

— Wo xi wang ni ming tian ke yi jia gei wo.