Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Уил се бе забавил съвсем малко, ала докато стигне до сестра си, Гейбриъл вече го бе изпреварил. Беше сложил ръка под брадичката й и зелените му очи обхождаха лицето й. Сесили го гледаше учудено, когато Уил се приближи и я улови за рамото.

— Махни се от сестра ми — сопна се той и Гейбриъл отстъпи назад, свил устни в тънка черта.

Гидеон също се присъедини към тях и те наобиколиха Сесили, докато Уил я държеше здраво с една ръка, рисувайки иратце с другата. Тя го наблюдаваше с пламнали сини очи, докато той рисуваше иратце от едната страна на врата й и целебна руна — от другата. Черната й коса се бе измъкнала от плитката й и тя приличаше на дивото момиченце от спомените му, буйно и непознаващо страх.

— Ранена ли си, кариад 3 3 Скъпа, мила — обръщение, навлязло в английския език, произхождащо от уелската дума cariad, която означава „обич“. — Бел.прев. ? — Думата се изплъзна от устните му, преди да успее да я спре — гальовно обръщение от детството му, което почти беше забравил.

— Кариад? — повтори тя и в очите й проблесна изумление. — Съвсем нищо ми няма.

— Не е точно така — възрази Уил и посочи китката й и драскотините по лицето и ръцете й, които вече бяха започнали да се затварят под въздействието на иратцето. В гърдите му се надигна гняв, толкова силен, че дори не чу как зад него Джем се разкашля — звук, който обикновено му действаше като искра, попаднала в суха прахан. — Сесили, какво си мислеше…

— Това бе едно от най-безстрашните неща, които съм виждал някой ловец на сенки да прави — прекъсна го Гейбриъл. Не гледаше към Уил, а към Сесили и по лицето му се четеше смесица от изненада и още нещо. Като всички останали и той беше изцапан с кал и кръв, ала зелените му очи грееха.

Сесили се изчерви.

— Аз само…

Така и не довърши, а очите й, вперени покрай Уил, се разшириха. Джем отново се изкашля и този път Уил го чу и се обърна тъкмо навреме, за да види как неговият парабатай се свлича на колене на земята.

Джем се бе облегнал върху каретата на Института; очите му бяха затворени, лицето — бяло като чаршаф. Уил стоеше до него, стиснал здраво рамото му, и докато бързаше към тях, Теса знаеше, че това не беше просто братски жест — именно ръката на Уил го задържаше изправен.

Двамата с Хенри бяха чули предсмъртния писък на червея и сякаш едва броени секунди по-късно Гейбриъл ги беше видял да се втурват по стъпалата навън. Останал без дъх, той им беше разказал за смъртта на чудовището, а след това и за случилото се с Джем и тогава пред очите на Теса сякаш се спусна бяла пелена, като че ли някой я беше зашлевил през лицето.

Това бяха думи, които не беше чувала отдавна, ала въпреки това част от нея непрекъснато ги очакваше и понякога ги чуваше в кошмари, от които скачаше в леглото, борейки се за въздух: „Джем“, „припадна“, „дишане“, „кръв“, „Уил“, „Уил е с него“, „Уил…“

Разбира се, че Уил беше с него.

Останалите се бяха събрали около тях. Братята Лайтууд бяха със сестра си и дори Татяна мълчеше, или пък Теса просто не чуваше истеричните й пристъпи. За сметка на това виждаше, че Сесили е наблизо и си даваше сметка, че Хенри е застанал неловко до нея, сякаш иска да я утеши, но не знае как.

Очите на Уил срещнаха тези на Теса, докато тя се приближаваше, препъвайки се в скъсаната си рокля. За миг те се разбираха съвършено. Джем бе онова, за което все още можеха да се погледнат право в очите. Когато ставаше дума за него, и двамата бяха еднакво непреклонни, а чувствата им — еднакво силни. Теса видя как пръстите на Уил се сключиха по-здраво около ръката на приятеля му.

— Тя е тук.

Джем бавно отвори очи и девойката трябваше да положи усилие, за да прикрие шока, който изпита. Зениците му бяха толкова разширени, че ирисите се бяха превърнали в тънки сребърни пръстени около черното.

— Ni shou shang le ma, quin ai de? — прошепна той.

По настояване на Теса, Джем бе започнал да я учи на мандарин, така че тя разбра поне последната част, „quin ai de“. „Обич моя“, „скъпа моя“. Улови ръката му и я стисна.