Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— О, я стига — скастри го сестра му. — С помощта на Портала можем да ги виждаме, когато си поискаме! Шарлот е консул, така че няма как да загазим.

Шарлот простена.

— Сесили, това е единично пътуване. Порталът не е играчка, която можеш да използваш, когато ти щукне, а тази малка екскурзия трябва да остане в тайна. Никой, освен тези, които сме се събрали тук, не бива да знаят, че сте посетили родителите си, че съм допуснала да нарушите Закона!

— Аз няма да кажа на никого! — възмути се девойката. — Нито пък Гейбриъл. — Тя хвърли поглед към момчето до себе си. — Няма да кажеш на никого, нали?

— Обяснете ми още веднъж защо го вземаме с нас? — попита Уил, обръщайки се колкото към сестра си, толкова и към всички наоколо.

Сесили сложи ръце на кръста си.

— А ти защо вземаш Теса?

— Защото с нея ще се женим — каза Уил и годеницата му се усмихна. Това, че малката сестричка на Уил бе в състояние да го ядосва, както никой друг, все още й се струваше страшно забавно.

— Е, ние с Гейбриъл като нищо може да се венчаем — отвърна Сесили. — Някой ден.

Гейбриъл издаде задавен звук и лицето му придоби стряскащ лилав оттенък.

Уил вдигна ръце.

— Не можеш да се омъжиш, Сесили! Ти си само на петнайсет! Когато аз се оженя, ще съм на осемнайсет! Възрастен човек!

Сестра му не изглеждаше особено впечатлена.

— Може пък да изкараме дълъг годеж — заяви тя. — Не разбирам обаче защо ме съветваш да се омъжа за някого, когото родителите ми никога не са виждали.

Уил за малко да се задави.

— Не те съветвам да се омъжиш за някого, когото родителите ти никога не са виждали!

— Значи сме на едно и също мнение. Гейбриъл трябва да се запознае с мама и татко. — Сесили се обърна към Хенри. — Порталът готов ли е?

Теса се наклони към годеника си.

— Харесва ми как се оправя с теб — прошепна тя. — Отстрани е ужасно забавно.

— Само почакай да се запознаеш с майка ми — отвърна той и пъхна ръка в нейната. Пръстите му бяха студени, а сърцето му биеше лудешки. Любимата му знаеше, че цяла нощ не е мигнал. Мисълта, че след цялото това време отново ще види родителите си, го плашеше толкова, колкото го и радваше. Самата Теса прекрасно познаваше тази смесица от надежда и страх, неизмеримо по-лоша от всяко от двете чувства поотделно.

— Порталът е напълно готов — каза Хенри. — И не забравяйте, че след един час ще го отворя отново, за да може да се върнете.

— И разберете, че го правим само този път — тревожно напомни Шарлот. — Макар и да съм консул, не мога да ви позволявам да посещавате мунданското си семейство…

— Нито дори за Коледа? — попита Сесили с широко отворени печални очи.

Госпожа Брануел видимо омекна.

— Е, може би за Коледа…

— И рождените дни — обади се Теса. — Рождените дни са специални.

Шарлот закри лицето си с ръце.

— О, в името на Ангела!

Хенри се разсмя и махна с ръка към Портала.

— Тръгвайте.

Сесили мина първа, изчезвайки през магическата врата, сякаш беше прекрачила през водопад. Гейбриъл я последва, а след него — Уил и Теса, хванати здраво за ръце. Теса се съсредоточи върху топлината на дланта му, върху ритъма на пулса му под кожата, докато студът и мракът ги обгърнаха, завихряйки ги в продължение на няколко стремглави, сякаш извадени от времето мигове. Зад клепачите им изригна светлина и ето че тя излезе от тъмнината, като примигваше и се препъваше. Уил я придърпа към себе си, задържайки я да не падне.

Намираха се на широката, криволичеща алея пред имението Рейвънскар. Тя бе виждала мястото само отгоре, когато тримата с Джем и Уил бяха посетили Йоркшир заедно, без да си дават сметка, че в него живеят родителите на Уил. Помнеше, че имението се намира в центъра на дълбока падина, заобиколено от полегати хълмове, обрасли с прещип и пирен… които сега бяха покрити с тънка пелена от сняг. Тогава дърветата бяха зелени, ала сега клоните им бяха голи, а от покрива, застлан с тъмносиви плочи, висяха бляскави ледени шушулки.

В средата на тъмната дъбова врата имаше тежко месингово чукало. Уил погледна сестра си, която му кимна едва забележимо, а после изпъна рамене и посегна към чукалото. Грохотът, който последва, сякаш огласи цялата долина и младежът изруга под нос.

Теса го докосна лекичко по китката.

— Бъди смел. Все пак не е патица, нали така?

С тъмна коса, която му влизаше в очите, той се обърна, за да й се усмихне, и в същия миг вратата се отвори, разкривайки спретнато облечена прислужница с черна рокля и бяла шапчица. Тя хвърли един поглед към групичката пред вратата и се ококори.