Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Уил — повика го Теса и той се обърна, за да я погледне. Беше си взела копринен шал, ала нищо по-дебело и сега усещаше хапещия допир на снежинките по голата кожа на врата и раменете си.

— Трябваше да бъда по-любезен с Елиас Карстерс — рече Уил в отговор. Бе вдигнал поглед към небето, където бледият сърп на луната ту се показваше, ту изчезваше между гъстите валма от облаци и мъгла. Бели снежинки се смесваха с черната му коса. Устните и бузите му бяха почервенели от студа и той изглеждаше по-красив от всякога. — Вместо това се държах както… както преди.

Теса знаеше какво има предвид. За Уил съществуваше само едно преди и след.

— Позволено ти е да избухнеш от време на време — успокои го девойката. — И преди съм ти казвала — не искам да бъдеш съвършен. Искам да бъдеш Уил.

— Който никога няма да бъде съвършен.

— Да си съвършен е скучно — заяви тя и слезе до последното стъпало, за да застане до него. — Вътре играят на „довърши цитата от стихотворение“. Ти щеше да обереш точките. Съмнявам се, че там има някой, чиито литературни познания биха могли да се мерят с твоите.

— Освен теб.

— Това би било наистина оспорвано състезание. Навярно бихме могли да направим отбори и да си разделим печалбата.

— Струва ми се в разрез с добрия тон — разсеяно отвърна Уил, отмятайки глава назад. Снегът описваше бели кръгове около тях, сякаш бяха застанали в основата на водовъртеж. — Днес, когато Софи се Извиси…

— Да?

— Би ли искала същото? — Обърна се, за да я погледне. По черните му ресници имаше снежинки. — За себе си?

— Знаеш, че не е възможно, Уил. Аз съм магьосница. Или приблизително нещо такова. Никога не бих могла да бъда изцяло нефилим.

— Знам. — Той сведе поглед към ръцете си и разтвори пръсти, оставяйки снежинките да кацнат — и да се разтопят — върху дланите му. — Ала в Кадер Идрис каза, че си се надявала да станеш ловец на сенки… че Мортмейн е сложил край на тези надежди…

— Тогава наистина го мислех — призна тя. — Но когато се превърнах в Итуриел… когато се превъплътих и унищожих Магистъра… как бих могла да мразя нещо, което ми помогна да защитя онези, които обичам? Не е лесно да бъдеш различен, а още по-трудно е да си единствен по рода си. Ала започвам да си мисля, че не ми е бил отреден лесен път в живота.

Уил се разсмя.

— Лесен път? Не, не и за теб, моя скъпа Теса.

— Наистина ли съм твоята Теса? — Младата жена се уви още по-плътно с шала, преструвайки се, че тръпката, пробягала по тялото й, се дължи единствено на студа. — Теб притеснява ли те това, което съм, Уил? Това, че не съм като вас?

Думите увиснаха неизречени между тях: „Няма бъдеще за ловец на сенки, който си има работа с магьосници“.

Уил пребледня.

— Онези неща, които наговорих на покрива, преди толкова много време… знаеш, че не ги мислех наистина.

— Знам…

— Не искам да бъдеш различна от това, което си, Теса. Ти си такава, каквато си, и аз те обичам. Не обичам единствено онези части от теб, които Клейвът одобрява…

Теса повдигна вежди.

— Готов си да изтърпиш останалото?

Уил прокара пръсти през тъмната си, влажна от снега коса.

— Не, не се изразих добре. Няма нищо у теб, което бих могъл да си представя, че не обичам. Наистина ли смяташ, че за мен е важно да бъдеш нефилим? Майка ми не е ловец на сенки. А когато те видях да се преобразяваш в ангела… когато видях Небесният огън да лумва в теб… беше великолепно, Тес. — Той направи крачка към нея. — Това, което си, на което си способна, то е като едно от чудесата на земята — като огъня, дивите цветя или простора на морето. Ти си единствена в света, така, както си единствена и в сърцето ми, и никога няма да настъпи миг, в който да не те обичам. Бих те обичал, дори ако във вените ти нямаше и капка нефилимска кръв…

Теса се усмихна малко несигурно.

— И все пак се радвам, че съм ловец на сенки поне наполовина — рече тя. — Защото заради това мога да остана с теб в Института. А семейството, което открих тук, може да остане мое семейство. Шарлот каза, че ако поискам, мога да се откажа от името Грей и да взема това, което майка ми е трябвало да носи, преди да се омъжи. Бих могла да бъда Старкуедър. Бих могла да имам истинско име на ловец на сенки.

Чу как Уил изпусна дъха си и видя бялото облаче, образувало се пред лицето му. Широко отворени и ясни, сините му очи бяха приковани върху лицето й. Изражението му беше на човек, който бе решил да извърши нещо ужасяващо, и повикал целия си кураж на помощ, възнамеряваше да го стори.