Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Господи, той беше добър човек.

— Не — заяви Шарлот. — Казвам ви, че усетих пулса му… не говорете за него сякаш вече е мъртъв…

Магнус коленичи и протегна ръка, за да докосне клепачите на Хенри. Сесили се почуди дали възнамерява да каже „ave atque vale“, задължителните думи за сбогом на ловците на сенки, но той отдръпна ръка и присви очи. Миг по-късно беше сложил пръсти върху врата на Хенри. Промърмори нещо на език, който момичето не разбираше и като се приближи още малко, улови брадичката на Хенри в длан.

— Слабо — рече той, по-скоро на себе си, — макар и бавно, сърцето му наистина бие.

Шарлот си пое накъсано дъх.

— Казах ви.

Магьосникът я погледна.

— Така е. Съжалявам, че не обърнах внимание на думите ти. — Очите му отново се спуснаха към Хенри. — А сега всички да замълчат.

Той вдигна ръката, която не бе притисната до гърлото на Хенри, и щракна с пръсти. Начаса въздухът около тях стана плътен и разкривен като старо стъкло. Над главите им се появи купол и обгърна Хенри, Шарлот, Сесили и Магнус в блещукащ пашкул от тишина. През него Сесили все още можеше да види стаята наоколо, биещите се автоматони, Бриджет, която сееше смърт наляво и надясно със своя меч, целия изцапан с черната течност. Вътре цареше тишина.

Тя погледна към Магнус.

— Направихте защитна стена.

— Точно така. — Вниманието му беше върху Хенри. — Много добре.

— Не можехте ли да издигнете такава около всички ни, така че да сме предпазени?

Той поклати глава.

— Магията изисква енергия, малка моя. Мога да задържа една такава защита за съвсем кратко, а когато тя се разпадне, те ще ни нападнат.

Приведе се напред, мълвейки нещо. От върховете на пръстите му изскочиха сини искри, които като че ли потънаха в кожата на Хенри, запалвайки огън във вените му — сякаш Магнус бе поднесъл клечка кибрит към пътечка от барут, която тръгваше от дланите на Хенри и продължаваше нагоре по ръцете, шията и лицето му. Шарлот, която продължаваше да го държи, ахна ликуващо, когато мощен спазъм разтърси тялото на съпруга й и главата му подскочи.

Очите на Хенри се отвориха. Бяха обагрени със същия син огън, който гореше във вените му.

— Аз… — Гласът му беше хриплив. — Какво стана?

Шарлот избухна в сълзи.

— Хенри! О, скъпият ми Хенри!

Тя се вкопчи в него и започна да го целува трескаво, а той зарови пръсти в косата й и я задържа така. Магнус и Сесили извърнаха поглед.

Когато Шарлот най-сетне го пусна, макар и все още да милваше косата му и да му шепнеше тихичко, той се опита да седне… и рухна безсилно на пода. Погледна към магьосника, който извърна очи, клепачите му бяха натежали от изтощение и още нещо. Нещо, което накара сърцето на Сесили да се свие.

— Хенри — каза Шарлот уплашено. — Много ли те боли? Можеш ли да се изправиш?

— Почти не ме боли. Но не мога да стана. Изобщо не си усещам краката.

Магнус все още се взираше в пода.

— Съжалявам — каза той. — Има неща, които магията не може да направи; наранявания, срещу които дори тя е безсилна.

Мъчително бе да се види изражението на Шарлот.

— Хенри …

— Все още мога да направя Портал — прекъсна я той. От ъгълчето на устните му се стече струйка кръв и той я избърса с ръкава си. — Можем да избягаме от това място. Трябва да го направим. — Опита да се обърне и цветът се отцеди от лицето му, което се разкриви в болезнена гримаса. — Какво става?

— Превъзхождат ни числено — отвърна Сесили. — Всички се бият за живота си…

— За живота си, но не и за да победят? — попита Хенри.

Магнус поклати глава.

— Не можем да победим. Безнадеждно е. Твърде много са.

— А Теса и Уил?

— Уил я намери — отговори Сесили. — Те са тук, в тази стая.

Хенри затвори очи, пое си дълбоко дъх и отново ги отвори. Синият им оттенък вече бе започнал да избледнява.

— Значи трябва да направим Портал. Но първо трябва да привлечем вниманието на останалите… да ги отделим от автоматоните, така че да не бъдем всмукани обратно в Института заедно с тях. Последното, от което се нуждаем, е някое от тези Адски устройства да се озове в Лондон. — Той погледна към Магнус. — Бръкни в джоба на палтото ми.

Магьосникът го стори и Сесили забеляза, че ръката му трепери лекичко. Очевидно усилието да поддържа защитната стена започваше да си казва думата.

Когато извади ръка от джоба на Хенри, той държеше малка златна кутийка, по която не се виждаше какъвто и да било механизъм за отваряне.

Думите на Хенри излизаха с усилие: