Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Демонът започна да я повдига от земята.

Теса си спомни своя сън.

Пое си дълбоко дъх. Дори не бе сигурна дали това, което се кани да стори, е възможно, или е лудост. Докато Армарос я вдигаше, тя затвори очи и умът й потърси ангела с часовников механизъм, потъна в него. За миг се запрепъва през мрака, а после се озова в сивото междинно положение, търсейки светлинката, искрата дух, живота …

И ето че го откри, внезапно лумнал лъч, по-ярък от всяка искра, която бе виждала дотогава. Посегна към него, обви се около изпепеляващия огън, който изгаряше кожата й. Изпищя…

И се превъплъти.

Бели пламъци се разляха по вените й и тя се стрелна нагоре. Бойното й облекло се разкъса и падна, ярка светлина обгърна тялото й. Тя беше огън. Падаща звезда. Ръцете на Армарос се откъснаха от тялото й… съвършено безшумно той се стопи, изпепелен от небесния огън, който бушуваше в Теса.

И ето че тя летеше… летеше нагоре. Не, издигаше се… растеше . Костите й се обтегнаха и издължиха, като решетка, която някой разтягаше настрани и нагоре до невъобразими размери. Кожата й, станала изведнъж златна, се опъваше и разкъсваше, докато тя се източваше нагоре като бобеното стъбло от старата приказка, и там, където се разкъсваше, от раните бликваше златна кръв. Къдрици като стружки от нажежен до бяло метал изскочиха от главата й и обградиха лицето й, а от гърба й се показаха огромни криле, по-големи от крилете на която и да е птица.

Навярно би трябвало да е ужасена. Когато сведе поглед надолу, видя, че ловците на сенки се взират в нея с широко отворена уста. Цялата стая бе изпълнена с ослепителна светлина… светлина, която струеше от нея . Беше се превърнала в Итуриел. Небесният огън на ангелите бушуваше в нея, изгаряше костите й, пареше очите й. Ала тя изпитваше единствено ледено спокойствие.

Сега беше висока над шест метра и стоеше очи в очи с Мортмейн, който стискаше перилата на балкона, вцепенен от ужас. В края на краищата, ангелът с часовников механизъм беше неговият подарък за майка й. Едва ли някога си бе представял, че би могъл да бъде използван по този начин.

— Не е възможно — изхриптя той. — Не е възможно…

— Ти плени един небесен ангел — каза Теса, но това не беше нейният глас, а Итуриел, говорещ през нея. Гласът му отекна в тялото й като удар на гонг и тя се зачуди някак мимоходом дали сърцето й бие… имаха ли ангелите сърца? Щеше ли това да я убие? И да го стореше, щеше да си струва. — Опита се да създадеш живот. Ала животът е привилегия на Небето. И то не търпи някой да си присвоява неговите права.

Мортмейн се обърна, за да побегне, но беше бавен, бавен като всички хора. Теса протегна ръка, ръката на Итуриел, и я сключи около него, повдигайки го от земята. Допирът на ангела го изгори и той изпищя. Гърчеше се, обгърнат от огън, докато тя затягаше хватката си, смазвайки тялото му в пихтия от алена кръв и бели кости.

След това разтвори пръсти и тялото му се сгромоляса на земята между автоматоните му. Последва мощен трус, съпроводен от оглушително металическо скърцане, като от рухването на сграда, и автоматоните започнаха да се свличат един по един на пода — нямаше кой да им вдъхва живот сега, когато с техния Магистър бе свършено. Градина от метални цветя, които увяхваха и умираха едно по едно, насред която стояха ловците на сенки и се оглеждаха изумено.

И ето че Теса разбра, че все още има сърце, защото то подскочи в гърдите й, ликуващо да ги види живи и в безопасност. Ала когато протегна златни ръце към тях — едната бе поаленяла там, където кръвта на Мортмейн се смесваше със златната кръв на Итуриел — те се отдръпнаха от ослепителната светлина, която я обгръщаше.

„Не, не“, искаше да каже тя, „никога не бих ви наранила“, но от устата й не излизаха никакви думи. Не можеше да говори — огънят беше твърде силен. Опита се да открие пътя обратно към себе си, да се превъплъти в Теса, но се изгуби в бушуващите пламъци, сякаш бе пропаднала в сърцето на слънцето. Агония от огън експлодира в нея и тя почувства, че пада, докато ангелът с часовников механизъм се впиваше в гърлото й като нажежено до червено въже. „Моля те“, помисли си тя, ала всичко бе погълнато от изпепеляващи пламъци и изгубвайки свяст, Теса потъна в светлината.

От непрогледна черна мъгла създания с часовников механизъм протягаха хищни нокти към нея. Огън бушуваше във вените й и когато сведе поглед надолу, Теса видя, че кожата й е напукана и покрита с мехури, златна кръв струеше по ръцете й. Видя безкрайните градини на Рая, видя небесния свод обгърнат от пламъци, чието сияние би ослепило всеки смъртен. Видя сребърни облаци с остри като бръснач ръбове и почувства ледената пустота, която празнеше сърцата на ангелите.