Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Тя извърна поглед от тях и го вдигна към Мортмейн. Магистърът стоеше до перилата на балкона, като проповедник на амвона, ехидна усмивка извиваше устните му.

— Госпожице Грей, толкова мило от твоя страна да се присъединиш към нас.

Теса се изплю, усещайки вкус на кръв там, където пръстите на автоматона бяха одрали бузата й.

Мортмейн повдигна едната си вежда.

— Пусни я на земята — нареди той на Армарос. — Дръж ръце на раменете й.

Демонът се подчини с тих смях. В мига, в който ботушите й докоснаха пода, тя се изпъна, вирна брадичка и впи яростен поглед в Магистъра.

— Лоша поличба е да видите булката преди деня на сватбата.

— Нима? — рече Мортмейн. — И за кого по-точно?

Теса не се огледа наоколо. Видът на толкова много автоматони, срещу които стоеше едва шепа ловци на сенки, беше прекалено мъчителна.

— Нефилимите вече проникнаха в крепостта ви — заяви тя. — След тях ще дойдат и други. Те ще надвият автоматоните ви и ще ги унищожат. Предайте се сега и може би ще спасите живота си.

Той отметна глава назад и се разсмя.

— Възхитително, госпожице Грей! Стоиш пред мен, заобиколена от поражение и настояваш да се предам.

— Ние не сме победени… — започна Уил и Мортмейн изпусна дъха си през стиснати зъби със съскане, което отекна в просторното помещение. Като един всички автоматони обърнаха глави към младия ловец на сенки — ужасяващ синхрон.

— Да не съм чул и дума от теб, нефилиме — каза Магистърът. — Ако още веднъж си отвориш устата, това ще бъде последната ти глътка въздух.

— Пуснете ги да си вървят — рече Теса. — Това няма нищо общо с тях. Пуснете ги да си вървят и задръжте мен.

— Пазариш се, без да имаш какво да ми предложиш в замяна — отвърна Мортмейн. — Заблуждаваш се, ако смяташ, че някой ще ви се притече на помощ. В този момент значителна част от армията ми посича Съвета ви на парчета. — Младата жена чу ахването на Шарлот — кратък, приглушен звук. — Колко умно от страна на нефилимите, да се съберат накуп, та да ги помета с един удар.

— Моля ви — промълви Теса. — Помилвайте ги. Неприязънта ви към нефилимите е справедлива, но ако те всички са мъртви, кому ще послужи като назидание вашето отмъщение? Кой ще изкупи вината им? Ако няма кой да се поучи от миналото, няма да има кой да пренесе уроците му в бъдещето. Оставете ги да живеят. Нека продължат наученото от вас в бъдещето. Те могат да бъдат това, което ще оставите след себе си.

Мортмейн кимна замислено, сякаш претегляше думите й в ума си.

— Да, ще пожаля живота им… ще ги задържа тук като наши затворници. Пленничеството им ще те направи мила и покорна — при тези думи гласът му стана суров, — защото ти ги обичаш и ако някога опиташ да избягаш, ще ги избия до един. — Той замълча за миг. — Какво ще кажеш, госпожице Грей? Проявих великодушие и заслужавам благодарността ти.

Единственият звук в стаята беше поскърцването на автоматоните и бученето на кръвта в ушите на Теса. Тя най-сетне разбра какво означаваха думите, които госпожа Блек беше изрекла в каретата: „И колкото повече знаеш за тях, колкото по-привързана си към тях, толкова по-ефективно оръжие ще бъдеш, за да ги сравним със земята“. Дори и да не беше напълно като тях, младата жена бе станала една от ловците на сенки. Държеше на тях и ги обичаше и ето че Мортмейн щеше да използва това, за да я принуди да му се подчини. Спасявайки малцината, които обичаше, тя щеше да подпише смъртната присъда на всички тях. Ала да обрече на гибел Уил и Джем, Шарлот и Хенри, Сесили и останалите беше немислимо.

— Да. — Чу как Джем — или пък беше Уил? — издаде приглушен звук. — Да, приемам. — Тя вдигна очи. — Кажете на демона да ме пусне и ще се кача при вас.

Видя как Мортмейн присви очи.

— Не. Армарос, доведи ми я.

Ръцете на демона я сграбчиха и Теса прехапа устни от болка. Сякаш й съчувстваше, ангелът с часовников механизъм около врата й потръпна.

„Малцина могат да кажат, че имат ангел, който се грижи за тях. Ала ти можеш.“

Ръката й се вдигна към гърлото. Ангелът като че ли пулсираше под пръстите й, сякаш дишаше, сякаш се опитваше да й каже нещо. Тя го стисна толкова силно, че върховете на крилата му се впиха в дланта й, и си спомни съня си.

„— Така изглеждаш в действителност?

— Ти виждаш едва частица от моята същност. В истинската си форма аз съм смъртоносно величие.“

Пръстите на Армарос се впиха още по-здраво в ръцете й.

„Вашият ангел с часовников механизъм съдържа късче от духа на ангел“, бе казал Мортмейн. Теса си спомни белия знак с формата на звезда върху рамото на Уил, а после отново видя гладкото, красиво, нетрепващо лице на ангела, хладните ръце, които я бяха задържали, докато падаше от каретата на госпожа Блек към бушуващата вода на дъното на клисурата.