Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

А после Сесили бе уловена и запратена настрани от единия от Мълчаливите братя. С развени пергаментови одежди, той се обърна с лице към автоматона, вдигнал жезъл пред себе си. Механичното създание посегна към него и Братът замахна с жезъла толкова мълниеносно и силно, че гърдите на автоматона хлътнаха и той политна назад. Съществото се опита да нападне отново, но тялото му беше изкривено твърде лошо. То избръмча сърдито и Сесили, която тъкмо се изправяше на крака, извика предупредително.

До първия автоматон беше изникнал още един. Мълчаливият брат се обърна към него, ала механичното създание беше по-бързо — изби жезъла му и като го сграбчи с металните си ръце, го повдигна от земята в ужасяваща пародия на прегръдка. Качулката на Мълчаливия брат падна и сребристата му коса грейна в сумрачната стая като звездна светлина.

Сякаш някой изкара всичкия въздух от дробовете на Теса. Мълчаливият брат беше Джем.

Джем.

Светът сякаш спря да се върти. Всички фигури застинаха, дори автоматоните, като че замръзнали в един-единствен миг. Теса се взираше през стаята в Джем, а той се взираше в нея. Джем, в пергаментовите одежди на Мълчалив брат, в чиято сребриста коса, разпиляна около лицето му, имаше черни кичури. Бузите му бяха белязани от две еднакви червени резки, по една върху всяка скула.

Джем не беше мъртъв.

Излязла най-сетне от изуменото си вцепенение, Теса чу, че Магнус й казва нещо и усети, че посяга към ръката й. Тя обаче се отскубна от него и се хвърли в битката. Магнус извика след нея, но тя виждаше единствено Джем… Джем, който замахваше към ръцете на автоматона, стиснали го за гърлото, но не успяваше да се вкопчи в гладките метални пръсти. Хватката им се затегна и лицето на Джем започна да почервенява, той се задушаваше. Теса извади камата си и си запроправя път към него, макар да знаеше, че е невъзможно, че няма да стигне навреме…

Автоматонът изрева и се прекатури с главата напред. Краката му бяха отсечени изпод него и докато механичното създание падаше, младата жена видя Уил, приклекнал допреди миг, да се изправя, стиснал дълъг меч в ръката си. Той посегна към автоматона, сякаш би могъл да го задържи, да му попречи да падне, но съществото вече бе рухнало на пода, наполовина върху Джем, чийто жезъл се беше изтърколил от ръката му и сега той лежеше неподвижен, затиснат от масивното създание.

Теса се втурна напред, мушвайки се под разперената ръка на едно същество с часовников механизъм. Чу как Магнус извика нещо подире й, но не му обърна внимание. Ако само можеше да се добере до Джем, преди да бъде ранен лошо или дори смазан… ала докато тичаше, пред нея падна сянка. Тя се закова на място и когато вдигна очи, установи, че се взира в лицето на злобно ухилен автоматон, протегнал към нея пръсти с хищни нокти.

Силата на сблъсъка и тежестта на автоматона върху гърба му, изкараха въздуха от дробовете на Джем, когато се удари жестоко в пода. За миг пред очите му се появиха звезди и гърдите му се свиха, докато се мъчеше да си поеме дъх.

Преди да стане Мълчалив брат, преди да направят първото ритуално порязване на кожата му и да вдълбаят в лицето му линиите, които щяха да поставят началото на трансформацията му, падане и нараняване като това навярно биха го убили. Ала сега, още докато пълнеше дробовете си с въздух, той вече се извиваше настрани, протегнал ръка към жезъла. Пръстите на създанието се сключиха около рамото му…

И по тялото му премина тръпка, съпроводена от дрънченето на метал в метал. Джем сграбчи жезъла си и замахна със сила, която запрати главата на автоматона настрани в същия миг, в който някой отмести горната половина на тялото му. Джем ритна тежестта, която продължаваше да затиска краката му и ето че тя също изчезна и той видя Уил, коленичил до него с бяло като платно лице.

— Джем — каза той.

Около тях битката като че ли спря и се възцари особена тишина, сякаш извън времето. Гласът на Уил тегнеше от безброй чувства: неверие и изумление, облекчение и усещането, че е бил предаден. Джем се надигна на лакти в същия миг, в който мечът на Уил, изцапан с мазна черна течност и покрит с вдлъбнатини, издрънча на пода.

— Ти си мъртъв. Почувствах как умираш. — При тези думи той сложи ръка върху окървавената си риза, над сърцето си, там, където беше парабатайската му руна.

Джем посегна и като улови ръката му, я притисна към вътрешната част на китката си, молейки го със силата на волята си да разбере.

— Почувствай пулса ми, туптенето на кръв под кожата. Мълчаливите братя имат сърца и те бият.