Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Стаята напомняше на Сесили за вътрешността на катедралата „Сейнт Пол“, където Уил я бе завел веднъж, в един от по-малко свадливите си дни, след като тя бе пристигнала в Лондон. Катедралата беше най-великолепната сграда, която бе разглеждала отвътре през живота си. Бяха изпитали ехото на гласовете си в „Галерията на шепота“ и бяха прочели посвещението, написано от Кристофър Рен 43 43 Прочут английски архитект; проектирал е катедралата „Сейнт Пол“. — Бел.прев. : „Si monumentum requiris, circumspice.“ „Ако търсите неговия паметник, огледайте се наоколо.“

Уил й беше обяснил какво означават думите — Рен предпочитал да бъде увековечен от произведенията на ръцете си, а не с надгробна плоча. Цялата катедрала беше монумент на умението му… така, както лабиринтът под планината и особено тази стая, бяха паметник на уменията на Мортмейн.

И тук таванът беше сводест, само че нямаше прозорци, просто издигаща се нагоре ниша в камъка. Горната част на свода беше опасана от балкон, върху който имаше подиум, където човек вероятно можеше да се качи и да погледне към гладкия каменен под, ширнал се под него.

И върху тази стена беше написано нещо. Четири изречения, гравирани в камъка с блещукащ кварц:

Върху каменния под, подредени в редици, имаше стотици автоматони. Облечени в най-различни военни униформи, те бяха съвършено неподвижни, очите им бяха затворени. Оловни войници, помисли си Сесили, уголемени до човешки размери. Адските устройства. Най-великото изобретение на Мортмейн — неудържима, безмилостна армия, която да избие ловците на сенки.

Софи първа бе открила тази стая. Беше изпищяла и останалите се бяха втурнали, за да видят какво има. Бяха я заварили да стои разтреперана насред купищата неподвижни същества с часовников механизъм. Едно от тях лежеше пред нея — беше отсякла краката му с един замах на оръжието си и то беше рухнало като марионетка, чиито конци някой беше прерязал. Другите не бяха помръднали, нито се бяха събудили, въпреки участта на своя събрат, което беше насърчило ловците на сенки да пристъпят между тях.

Коленичил до безжизнената обвивка на един от все така неподвижните автоматони, Хенри беше срязал униформата му, отворил бе металните му гърди и сега разглеждаше какво има вътре. Мълчаливите братя, Шарлот, Софи и Бриджет стояха около него. Гидеон и Гейбриъл също се бяха върнали, без да открият нищо. Единствено Магнус и Сирил все още ги нямаше. Сесили не можеше да потисне нарастващата си тревога — не заради присъствието на автоматоните, а заради отсъствието на брат й. Досега никой не го беше намерил. Ами ако не го намираха, защото не беше тук? На глас обаче не каза нищо. Беше си обещала, че като ловец на сенки няма да се паникьосва, нито да пищи, каквото и да се случи.

— Я виж ти… — промърмори Хенри. В гърдите на създанието с часовников механизъм имаше цял куп жици и нещо, което на Сесили й приличаше на метална кутия като табакера. От външната страна на кутията беше гравирана змия, поглъщаща опашката си.

— Уроборос. Символът за удържане на демонична енергия.

— Като върху Пиксиса — кимна Шарлот.

— Който Мортмейн открадна от нас — потвърди Хенри. — Тревожех се, че възнамерява да опита точно това.

— Че възнамерява да опита какво ? — обади се Гейбриъл. Лицето му беше зачервено, зелените му очи светеха. Браво на момчето, помисли си Сесили, задето винаги питаше точно това, което искаше да узнае.

— Да вдъхне живот на автоматоните — разсеяно обясни Хенри, докато посягаше към кутията. — Да ги надари с разум, дори със собствена воля…

Така и не довърши, защото в този миг пръстите му докоснаха кутията и тя изведнъж лумна. Лъчи, досущ като сиянието на магическа светлина, се изляха от нея и преминаха през символа уроборос . Хенри отскочи назад с вик, ала беше твърде късно. Създанието седна със светкавична бързина и го сграбчи. Шарлот изпищя и се хвърли напред, но не можа да стигне навреме — автоматонът, с гротескно зейнал гръден кош, улови Хенри под мишниците и преви тялото му като вейка.

Разнесе се ужасяващо пращене и Хенри увисна безжизнено. Автоматонът го захвърли настрани и като се обърна, зашлеви Шарлот през лицето. Тя се свлече до тялото на съпруга си, а създанието с часовников механизъм пристъпи напред и сграбчи брат Мика. Мълчаливият брат стовари жезъла си върху ръката на автоматона, ала съществото сякаш дори не забеляза. С механично буботене, наподобяващо смях, то се пресегна и изтръгна гръкляна на Мълчаливия брат.