Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Татяна почервеня като цвекло и стисна юмруци.

— Уилям Херондейл ме… ме засипа с неописуеми обиди, които никога не би трябвало да бъдат изричани пред една дама…

— Не виждам какво общо има това с въпроса, който обсъждаме в момента — заяви инквизиторът. — Човек може да бъде груб в личния си живот и едновременно с това да е прав по други, по-значими въпроси.

— Вие отнехте къщата ни! — изкрещя Татяна. — Принудена съм да завися от щедростта на семейството на съпруга ми, като някоя умираща от глад просякиня…

Очите на инквизитора блеснаха като скъпоценните камъни върху пръстените му.

— Домът ви беше конфискуван, госпожо Блекторн, не откраднат. Претърсихме имението Лайтууд — продължи той, повишавайки глас, — и то се оказа пълно с доказателства за връзките на баща ви с Мортмейн — дневници, в които се говореше за низки, скверни и неописуеми деяния. Консулът ги спомена като доказателство, че ще бъде извършено нападение над Лондон, ала в седмиците преди смъртта си Бенедикт Лайтууд е бил полудял от демонската шарка. А дори и да е бил с всичкия си, Мортмейн едва ли би му доверил истинските си планове.

Придобил почти отчаян вид, консул Уейланд го прекъсна:

— Въпросът за Бенедикт Лайтууд е приключен… а и няма връзка със сегашния случай. Събрали сме се, за да обсъждаме Мортмейн и Института! Първо, тъй като Шарлот Брануел беше освободена от поста си, а ситуацията, пред която сме изправени, е съсредоточена основно в Лондон, ще се нуждаем от нов водач на лондонския Анклав. Имате думата за предложения. Някой иска ли да се кандидатира?

Разнесе се шумолене и шепот. Джордж Пенхалоу тъкмо се изправяше, когато инквизиторът избухна яростно:

— Това е нелепо, Джосая. Все още нямаме никакво доказателство, че Мортмейн не е именно там, където Шарлот твърди. Дори не сме обсъдили дали ще й изпратим подкрепления…

— Да й изпратим подкрепления? Какво искаш да кажеш с това да й изпратим подкрепления?

Инквизиторът махна с ръка към претъпканата зала.

— Тя не е тук. Къде, според теб, са обитателите на Института в Лондон? Отишли са да търсят Магистъра в Кадер Идрис. И въпреки това, вместо да решим дали да им се притечем на помощ, ние сме събрали Съвета, за да обсъждаме кой ще заеме мястото на Шарлот?

Сега вече консулът не издържа.

— Няма да има никаква помощ! — изрева той. — Никога няма да има помощ за онези, които…

Ала Съветът така и не разбра кому беше писано да не получи помощ, тъй като в този миг във въздуха изсвистя стоманено острие и отсече главата на консула с един удар.

Кръв оплиска инквизитора, който отскочи назад и посегна към жезъла си. Консулът рухна на пода, посечен на две — тялото му се свлече на обления с кръв под, а главата му се търкулна като топка за боулинг. Там, където бе стоял той допреди малко, сега имаше автоматон — тънък като скелет и облечен в раздърпана червена униформа. Със зловеща усмивка на череп, механичното създание издърпа окървавеното си острие и огледа смълчаната, потресена тълпа от ловци на сенки.

Единственият друг звук в стаята идваше откъм Алойзиъс Старкуедър, който се смееше равномерно и тихо, очевидно — на себе си.

— Тя ви каза — изхриптя той. — Каза ви какво ще стане…

Миг по-късно автоматонът пристъпи напред, ръката му с хищни нокти се стрелна към Алойзиъс и се сключи около врата му. Кръв шурна от гърлото на стария мъж, когато създанието го повдигна от пода, все така широко ухилено. Ловците на сенки се разкрещяха… а после вратите се отвориха и цял куп същества с часовников механизъм нахлуха в залата.

— Е — заяви един страшно развеселен глас, — това определено не го очаквах.

Теса седна рязко, придърпвайки дебелата завивка около себе си. До нея Уил се раздвижи и като се надигна на лакти, отвори бавно очи.

— Какво…

Стаята беше пълна с ярка светлина. Факлите горяха силно и мястото сякаш бе обляно със слънчеви лъчи, така че Теса съвсем ясно можеше да види каква бъркотия бяха оставили след себе си — дрехите им бяха пръснати по пода и леглото, чергата пред камината беше намачкана на топка, чаршафите — омотани около тях. От другата страна на невидимата стена стоеше позната фигура в елегантен тъмен костюм, пъхнала палец в колана на панталоните си. В очите с котешки зеници играеха развеселени пламъчета.

Магнус Бейн.

— Може би няма да е лошо да станете — каза той. — Останалите всеки момент ще пристигнат, за да ви спасят, и предполагам, че бихте предпочели да сте облечени, когато това стане. — Той сви рамене. — Поне лично аз бих предпочел, но пък аз се славя с изключителната си срамежливост.