Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Всички, освен Хенри и Магнус, погледнаха към Портала с удвоена тревога.

— Хенри… — започна Шарлот.

— Аз смятам, че двамата трябва да минат първи — заяви Гейбриъл. — Нали те изобретиха проклетото нещо.

Всички се обърнаха към него.

— Сякаш е решил да замести Уил — подхвърли Гидеон, повдигайки вежди. — Говорят едно и също.

— Аз не съм като Уил — сопна се брат му.

— Силно се надявам — каза Сесили толкова тихичко, че той се зачуди дали някой друг, освен него, я чу. Днес тя изглеждаше особено хубава, макар Гейбриъл и сам да не бе сигурен защо. Носеше същото бойно облекло като Шарлот — простичко и черно; косата й беше прибрана скромно на тила и рубиненият медальон грееше върху кожата й. Все пак, строго си напомни той, като се имаше предвид, че най-вероятно се отправят към смъртна опасност, умът му не биваше да се занимава с мисли за това дали Сесили е хубава. Каза си, че трябва веднага да престане.

— Изобщо не съм като Уил — повтори.

— На драго сърце ще мина пръв — каза Магнус с многострадалния тон на учител в стая, пълна с непослушни ученици. — Ще имам нужда от няколко неща. Надеждата ни е, че Теса ще бъде от другата страна, може би и Уил. Ще ми трябват резервно бойно облекло и оръжия, които да занеса там. Разбира се, възнамерявам да ви чакам от другата страна, но ако се случи… да го наречем, нещо неочаквано, е добре да съм подготвен.

Шарлот кимна.

— Да… разбира се. — Тя сведе поглед за миг. — Не мога да повярвам, че никой не дойде да се присъедини към нас. Мислех, че след писмото ми… поне неколцина… — Тя не довърши и като преглътна, вирна брадичка. — Нека доведа Софи. Тя ще приготви нещата, от които се нуждаеш, Магнус. Тя, Сирил и Бриджет всеки момент ще се присъединят към нас.

И Шарлот изчезна по стълбите, проследена от загрижения, пълен с обич поглед на Хенри.

Не че Гейбриъл можеше да го вини. Очевидно беше жесток удар за Шарлот, че никой не се беше отзовал на молбата й за помощ, макар че той би могъл да й каже, че ще стане точно така. Хората по природа бяха себични и мнозина не бяха във възторг от това една жена да бъде начело на Института. Те не биха се изложили на опасност заради нея. Едва преди няколко седмици той би казал същото и за себе си. Сега, когато я познаваше, Гейбриъл с изненада установи, че да изложи живота си на опасност за Шарлот му се струваше истинска чест — така, както за повечето англичани би било чест да рискуват живота си за кралицата.

— Как точно работи Порталът? — попита Сесили, поглеждайки към проблясващия праг с наклонена настрани глава, сякаш разглеждаше картина в някоя галерия.

— Той ще ни прехвърли от едно място на друго само за миг — отвърна Хенри. — Ала номерът е… ами, точно тази част е магия. — Той произнесе думата някак нервно.

— Човек трябва да си представи мястото, където отива — каза Магнус. — Няма да подейства с място, където никога не е бил и не може да си представи. В този случай, за да стигнем до Кадер Идрис ще се нуждаем от теб, Сесили. Колко близо до Кадер Идрис смяташ, че можеш да ни отведеш?

— До самия връх — уверено заяви тя. — Има няколко пътечки, които се изкачват по планината, а аз съм минавала по две от тях с баща ми. Прекрасно помня хребета.

— Отлично — каза Хенри. — Сесили, ти ще застанеш пред Портала и ще си представиш целта ни…

— Но тя няма да мине първа, нали? — намеси се Гейбриъл. Думите му сепнаха дори самия него — изобщо не бе възнамерявал да ги изрече на глас. Е, след като така и така го беше сторил, можеше поне да доведе нещата докрай. — Имах предвид, че тя е най-малко тренираната от нас — няма да е безопасно.

— Мога да мина първа. — Девойката изобщо не изглеждаше благодарна за подкрепата на Гейбриъл. — Не виждам причина…

— Хенри! — Беше Шарлот, появила се на стълбището. Зад нея идваха прислужниците на Института, и тримата — в бойно облекло. Бриджет изглеждаше така, сякаш бе излязла на сутрешна разходка, Сирил имаше сериозен и решителен вид, а Софи носеше голяма кожена торба.

Зад тях имаше още трима души. Високи мъже, които се движеха с особена плъзгаща се походка и носеха одежди с цвят на пергамент.

Мълчаливи братя.

За разлика от всички Мълчаливи братя, които Гейбриъл беше виждал някога обаче, тези бяха въоръжени. Около кръста си, над робите бяха препасали колани с оръжия, от които висяха дълги, извити остриета с дръжки от искрящ адамас — същия материал, от който се изработваха стилитата и серафимските ками.

Хенри премести поглед, първо — озадачен, а после — гузен, от Портала към Братята. Лицето му, осеяно с бледи лунички, пребледня.