Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Така и не можа да довърши, защото Уил я сграбчи и като я притегли към себе си, впи устни в нейните. За миг целувката му беше почти болезнена, изпълнена с отчаяние и едва сдържана жажда, и тя усети в устата си сол и топлина, и рязкото му поемане на дъх. А после стана по-нежен, обуздавайки страстното си желание със сила, която Теса буквално почувства в цялото си тяло. Допирът на устните им, страстната игра на езиците им, се превърна само за миг от болка в наслада.

На балкона в имението Лайтууд той бе така внимателен, но не и този път. Сега ръцете му се плъзнаха по гърба й, заровиха се в косата й, сграбчиха материята на роклята й. Повдигна я и почти се сблъскаха. Тялото му се притискаше в нейното, високо и стройно, едновременно кораво и крехко. Главата й се наклони назад, когато устните му разтвориха нейните и ето че те не толкова се целуваха, колкото сякаш се опитваха да се влеят един в друг. Пръстите й така силно стиснаха косата му, че несъмнено му причиняваха болка, зъбите й одраскаха долната му устна. Младият мъж простена и я притегли толкова плътно до себе си, че тя с усилие си поемаше въздух.

— Уил… — прошепна Теса, а той се изправи, вдигайки я на ръце, без да престава да я целува.

Девойката се вкопчи в гърба и раменете му, докато любимият й я отнасяше до леглото и я поставяше върху него. Тя вече бе боса, а той изрита ботушите си и се покатери до нея. Част от обучението й беше как да сваля бойно облекло и сега ръцете й бяха леки и бързи върху дрехите му, разкопчаха ги и ги разтвориха като черупка. Уил ги смъкна нетърпеливо и коленичи, за да свали колана с оръжията.

Теса го гледаше, преглъщайки задъхано. Ако имаше намерение да го спре, сега беше моментът. Покритите му с белези ръце бяха пъргави, те разкопчаха колана и когато той се извърна, за да го пусне на пода, ризата му — мокра от пот и залепнала за него — се плъзна нагоре, разкривайки й вдлъбнатината на стомаха му, извивката на бедрото му. Открай време го беше смятала за красив — очите, устните, лицето му, но никога не бе мислила за тялото му по този начин. Ала очертанията му бяха прекрасни, като скулптурата „Давид“ на Микеланджело. Тя посегна, за да го докосне, да прокара пръсти, нежни като паяжина, по гладките твърди мускули на корема му.

Реакцията му беше мигновена и стряскаща. Той си пое рязко дъх и затвори очи, тялото му сякаш се вкамени. С разтуптяно сърце Теса плъзна пръсти по колана на панталона му, без сама да е сигурна какво прави… тласкаше я някакъв инстинкт, който не познаваше, нито можеше да обясни. Палецът й докосна за миг бедрото му, докато обвиваше ръка около кръста му и го притегляше надолу.

Уил се наведе над нея, бавно, подпрял лакти от двете страни на раменете й. Очите им се срещнаха и останаха приковани един в друг. Телата им бяха плътно прилепени, но никой от тях не говореше. Гърлото й се бе свило до раздираща болка от нескрито възхищение и разбито сърце.

— Целуни ме — промълви тя.

Той снижи глава бавно, много бавно, докато устните им се допряха едва-едва. Тя изви гръб като дъга от копнеж, ала Уил се отдръпна и погали бузата й… сега устните му докосваха едва крайчеца на нейните, а после се плъзнаха по линията на челюстта й и надолу по гърлото, изпращайки искри от неочаквано удоволствие по тялото й. Теса винаги бе мислила за ръцете, дланите, шията, лицето си, като за нещо отделно… никога не й бе хрумвало, че кожата й е една деликатна обвивка на всичко това и че би могла да усети целувка, положена върху врата й, чак до пръстите на краката си.

— Уил… — Ръцете й подръпнаха ризата му. Копчетата се скъсаха и главата му се измъкна от плата. С разрошената си черна коса, той досущ приличаше на Хийтклиф от „Брулени хълмове“. Неговите ръце не бяха така уверени с роклята й, но много скоро и тя бе свалена и захвърлена настрани, оставяйки девойката по долна риза и корсет. Тя се скова при мисълта да бъде толкова гола пред някой друг, освен Софи, а Уил погледна корсета й с почти обезумял поглед, изпълнен с желание.

— Как… — каза той. — Сваля ли се?

Теса не можа да се сдържи и се изкиска.

— Затяга се с връзки — прошепна тя. — На гърба.

Улови ръцете му и ги постави на точното място. По тялото й пробяга тръпка — не от студ, а от интимността на този жест. Уил я притегли нежно към себе си и отново прокара пътечка от целувки по шията й, спускайки се към рамото й, там, където то не бе скрито от долната риза. Дъхът му стопляше кожата й и много скоро Теса дишаше също толкова тежко, колкото него, а дланите й се плъзгаха по раменете, по ръцете, по гърдите му. Целуна бледите белези, които Знаците бяха оставили върху кожата му, увивайки се около него, докато не се превърнаха в гореща плетеница от крайници, а тя поглъщаше стоновете, с които бяха примесени целувките му.