Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Кръв плисна в стаята и Сесили направи точно онова, което си беше обещала, че няма да прави — изпищя.

При обучението на Теса в Института никой никога не й бе обърнал внимание на това колко трудно бе да тичаш, когато от кръста ти виси оръжие. При всяка стъпка камата се удряше в крака й, а връхчето драскаше кожата й. Знаеше, че острието би трябвало да е в ножница — и докато висеше на колана на Уил навярно беше прибрано както трябва — ала сега вече беше късно. Уил и Магнус тичаха пред нея по каменистите коридори в недрата на Кадер Идрис, а тя правеше всичко по силите си, за да не изостава.

Магьосникът беше начело, понеже явно най-добре знаеше къде отиват. Теса не беше правила и крачка в плетеницата от коридори, без да е със завързани очи, а Уил си призна, че не помни почти нищо от самотното си пътуване предишната нощ.

Тунелите се стесняваха и разширяваха произволно, докато тримата се придвижваха през лабиринта, сякаш без никаква логика или замисъл. Най-сетне, когато навлязоха в един по-широк тунел, чуха нещо — далечен писък на ужас.

Магнус видимо се напрегна, а Уил рязко вдигна глава.

— Сесили … — отрони той и се втурна напред с удвоена скорост, така че магьосникът и Теса едва успяваха да го настигат.

Профучаваха покрай странни зали: една, чиято врата като че ли беше оплискана с кръв; друга, в която Теса разпозна стаята с бюрото, където Мортмейн я беше принудил да се превъплъти; както и една, където масивна решетка от метал и мед се извиваше от невидим вятър. Докато бързаха напред, виковете и звукът от битка се усилваха, докато най-сетне те нахлуха в просторна кръгла зала.

Която бе пълна с автоматони. Редици автоматони, толкова многобройни, колкото онези, които се бяха изсипали в селото през онази нощ, пред безпомощния поглед на Теса. Повечето от тях бяха неподвижни, ала една групичка в средата на стаята се движеше… и беше вкопчена в жестока битка. Теса имаше чувството, че отново вижда случилото се на стъпалата пред Института, докато я отвличаха: братята Лайтууд се биеха един до друг, Сесили размахваше проблясваща серафимска кама, тялото на един Мълчалив брат бе проснато в безжизнена купчинка на пода. Младата жена забеляза някак между другото, че други двама Мълчаливи братя се биеха заедно с ловците на сенки, анонимни под качулките на своите одежди с цвят на пергамент, но вниманието й беше привлечено от нещо друго. Хенри, който лежеше съвършено неподвижен. Шарлот, коленичила безсилно до него и обвила ръце около тялото му, сякаш можеше да го опази от битката, която кипеше около тях, ала по бледото му лице и непомръдващото тяло Теса предположи, че вече е твърде късно да го предпазят от каквото и да било.

Уил се хвърли напред.

— Без серафимски ками! — изкрещя той. — Бийте се с други оръжия! Ангелските остриета са безполезни!

Чула вика му, Сесили се дръпна назад в същия миг, в който серафимската й кама се заби в тялото на автоматона, с който тя се биеше… и се натроши сякаш бе направена от скреж, а огънят й угасна завинаги. Все пак успя да запази достатъчно присъствие на духа, за да се мушне под протегнатата ръка на създанието, точно когато Сирил и Бриджет се втурнаха към нея. Сирил размахваше солидна тояга и автоматонът рухна под удара му, докато Бриджет, летяща заплаха от червена коса и стоманени остриета, си проправи път покрай Сесили, за да стигне до Шарлот, посичайки ръцете на два автоматона, преди да се завърти и да застане пред господарката си, сякаш възнамеряваше да я защитава със собствения си живот.

Изведнъж Теса усети, че Уил я стиска здраво над лактите и за миг зърна пребледнялото му, решително лице, докато я побутваше към Магнус, изсъсквайки:

— Стой с нея!

Тя отвори уста, за да възрази, ала Магнус я улови и я издърпа назад в същия миг, в който Уил се хвърли в мелето, борейки се да си пробие път до сестра си.

Сесили тъкмо отбиваше атаките на внушителен автоматон с масивни гърди и две ръце от дясната си страна. Останала без серафимска кама, тя имаше само един къс меч, с който да се защитава. Косата й бе започнала да се измъква от шнолите, когато се стрелна напред и наръга създанието в рамото. То изрева като бик и Теса потрепери. Господи, тези същества издаваха страховити звуци . Преди Мортмейн да ги промени, те бяха безмълвни… тогава бяха неща , а сега — създания . Зли, сеещи смърт създания. Теса направи крачка напред, когато противникът на Сесили сграбчи острието на меча й и го измъкна от ръката й, издърпвайки я към себе си… Чу как Уил извика името на сестра си…