Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Ала как можех да ви кажа, че съм избрала славата пред спокойствието? Скъпо заплатеното спокойствие, което сте ми осигурили, напускайки Клейва? Как можех да ви кажа, че съм щастлива като ловец на сенки, без да ви наскърбя ужасно? Та това е животът, от който вие сте се отвърнали; животът, от чиито опасности се опитахте да предпазите Уил, Ела и мен. Какво бих могла да ви кажа, което да не разбие сърцата ви?

А сега… сега е ред на разбирането. Знам какво е да обичаш някого повече от самия себе си. Знам, че всичко, което сте искали някога, не е да бъда като вас, а да бъда щастлива. Така че ми дадохте… не, дадохте ни, избор. Виждам онези, които са израснали в Клейва и никога не са имали възможност да избират какви биха искали да бъдат, и съм благодарна за стореното от вас. Да избера този живот е съвсем различно от това той да ми бъде наложен по рождение. Животът на Джесамин Лъвлис ме научи на това.

Що се отнася до Уил и това да го върна у дома: знам, мамо, от какво се боеше. Че ловците на сенки ще погубят всичката любов в твоето мило момче. Ала той обича и е обичан. Не се е променил. Обича и вас, както ви обичам и аз. Не ме забравяйте, защото и аз никога няма да ви забравя.

До: Членовете на Клейва на нефилимите

От: Шарлот Брануел

Скъпи братя и сестри по оръжие,

Мое печално задължение е да ви съобщя, че макар да предоставих на консул Уейланд неопровержими доказателства, осигурени от един от моите ловци на сенки, че Мортмейн, най-голямата заплаха, грозяла нефилимите в наши дни, се намира в планината Кадер Идрис в Уелс… нашият почитаем консул необяснимо защо реши да пренебрегне тази информация. Самата аз смятам доказателството за местонахождението на нашия враг и възможността да го унищожим, която то ни дава, за извънредно важно.

С помощта на средство, предоставено ми от моя съпруг, прочутия изобретател Хенри Брануел, ловците на сенки, с които разполагам в Института в Лондон, незабавно ще се прехвърлят в Кадер Идрис, където сме готови да дадем живота си в опит да спрем Мортмейн. Дълбоко ме наскърбява това, че трябва да оставя Института незащитен, но ако консул Уейланд е в състояние да си даде труда да предприеме някакво действие, нека се чувства свободен да изпрати стражи, които да охраняват сградата. Наброяваме едва деветима, като трима от нас дори не са ловци на сенки, а храбри мундани, обучени в Института и изявили желание да се бият заедно с нас. Не бих могла да кажа, че храним големи надежди, но вярвам, че сме длъжни да опитаме.

Очевидно не мога да принудя никого от вас. Както консул Уейланд ми напомни, не съм в положение да командвам войските на ловците на сенки, но бих била искрено задължена на всеки, който споделя мнението ми, че трябва да се противопоставим на Мортмейн незабавно и дойде в Института в Лондон утре по пладне, за да ни окаже съдействие.

Теса стоеше на ръба на пропаст в местност, която не познаваше. Хълмовете около нея бяха зелени и стръмните им склонове се спускаха към синьото море. Морски птици кръжаха и грачеха над нея. Сива пътечка криволичеше като змия покрай ръба на върха и там, недалеч от нея, стоеше Уил.

Носеше черно бойно облекло, а върху него — черно палто за езда, изцапано с кал по ръба, сякаш дълго беше вървял. Нямаше нито ръкавици, нито шапка и морският вятър рошеше тъмната му коса. Той развяваше и нейните къдрици, носейки мирис на сол, вода и мокрите неща, които растат край морето — миризма, която й напомняше за пътуването й на борда на „Мейн“.

— Уил! — извика тя.

Имаше нещо така самотно в него, като Тристан, зареял поглед над водите на Ирландско море, в очакване на кораба, който щеше да му върне неговата Изолда. Той не се обърна при звука на гласа й, само вдигна ръце и палтото му се развя зад него като криле.

Страх скова сърцето й. Изолда се бе върнала при Тристан, ала твърде късно — той беше умрял от скръб.

— Уил! — повика го отново.

Той направи крачка напред… през ръба на стръмнината. Теса се втурна натам, но когато погледна долу, не видя нищо, освен сиво-синя вода и бяла пяна далеч под себе си. Всяко полюшване на прилива сякаш донасяше гласа му: „Събуди се, Теса. Събуди се“.