Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Аз ще застана на ваша страна — оповести Сесили.

— Както и аз, разбира се — добави Гейбриъл. Изражението му беше примирено, нервно, преценяващо, решително и Сесили никога не го беше харесвала повече.

— И аз — заяви Гидеон. — Макар че… — разтревоженият му поглед се плъзна покрай брат му. — Ние сме едва шестима, при това един от нас все още не е обучен както трябва, срещу кой знае колко многочислените сили на Мортмейн… — Сесили усети, че се раздвоява между удоволствието да я смятат за една от тях, и раздразнението, че според него все още не е обучена както трябва. — Може да се окаже самоубийствена мисия.

— Може да имате само шестима ловци на сенки на своя страна, но разполагате с деветима бойци — разнесе се отново тихият глас на Софи. — Аз съм обучена и бих искала да се бия заедно с вас. Същото важи за Бриджет и Сирил.

Шарлот изглеждаше едновременно зарадвана и учудена.

— Но, Софи, та ти съвсем наскоро започна да се обучаваш…

— Тренирам по-дълго от госпожица Херондейл — изтъкна Софи.

— Сесили е ловец на сенки…

— Госпожица Колинс има природна дарба. — Гидеон говореше бавно, видимо раздвоен. Не искаше Софи да се бие, да се излага на опасност, но едновременно с това не можеше да лъже за способностите й. — Би трябвало да й се позволи да се Извиси и да стане ловец на сенки.

— Гидеон… — сепнато започна Софи, ала Шарлот вече я гледаше с проницателни тъмни очи.

— Това ли искаш, Софи, мила? Да се Извисиш?

— Аз… — заекна девойката. — Винаги съм го искала, госпожо Брануел, но не и ако това би означавало да напусна службата си при вас. Вие винаги сте били толкова мила с мен и за нищо на света не бих искала да ви се отплатя, като ви изоставя…

— Глупости — каза Шарлот. — Винаги мога да си намеря нова прислужница, но не и друга Софи. Ако си искала да станеш ловец на сенки, трябваше да ми кажеш, моето момиче. Можех да отида при консула преди отношенията ни да се влошат. Все пак, когато се върнем… — Тя замълча и Сесили сякаш чу неизречени думи, скрити под тези, които бе изрекла: ако се върнем . — Когато се върнем, ще те предложа за Извисяване — довърши ръководителката на Института.

— Аз също ще я подкрепя — добави Гидеон. — В крайна сметка, сега мястото на баща ми в Съвета е мое… приятелите му ще се вслушат в думите ми. Те все още дължат лоялност на семейството ни… пък и как иначе бихме могли да се оженим?

— Какво? — Гейбриъл направи толкова рязък жест, че без да иска събори най-близката чиния на пода, където тя се пръсна на парчета.

— Да се ожениш? — каза Хенри. — Смяташ да се ожениш за приятелите на баща ти в Съвета? За кого по-точно?

Лицето на Гидеон беше придобило странен зеленикав цвят. Очевидно не бе възнамерявал да остави тези думи да му се изплъзнат и сега, когато ги беше изрекъл, не знаеше какво да прави. Взираше се в Софи ужасено, но по нищо не личеше, че тя би могла да му помогне — самата тя изглеждаше напълно слисана, като риба, озовала се изведнъж на сухо.

Сесили се изправи и пусна салфетката в чинията си.

— Много добре — заяви тя, придавайки на гласа си онзи заповеднически тон, който майка й използваше, когато искаше нещо да се свърши в къщата. — Всички да излязат от стаята.

Шарлот, Хенри и Гидеон понечиха да се изправят и Сесили вдигна ръце в отчаян жест.

— Не вие , Гидеон Лайтууд! Честно! А вие — при тези думи тя посочи Гейбриъл — стига сте зяпали! И се размърдайте.

И като го улови за гърба на якето, тя почти го издърпа от стаята. Хенри и Шарлот ги следваха по петите.

В мига, в който излязоха от трапезарията, Шарлот обяви, че отива да напише съобщение до членовете на Клейва и се отправи към гостната заедно със съпруга си. Преди да свърне в коридора, тя поспря за миг, за да хвърли поглед към Гейбриъл, и устните й потръпнаха развеселено, макар Сесили да се съмняваше, че той е забелязал. Не че мисли дълго за това, тъй като първото, което стори, бе да долепи ухо до вратата на трапезарията, мъчейки се да чуе какво става вътре.

След моментна пауза, Гейбриъл се облегна на стената до вратата, едновременно пребледнял и пламнал, зениците му бяха разширени от учудване.

— Не бива да го правите — каза той най-сетне. — Да се подслушва, е крайно непристойно, госпожице Херондейл.

— Става въпрос за вашия брат — прошепна Сесили, без да отлепя ухо от дървото. Чуваше тихи гласове, но не можеше да различи думите. — Мислех си, че бихте искали да знаете.

Той прокара ръце през косата си и издиша шумно, сякаш току-що беше пробягал дълго разстояние. След това се обърна към момичето и извади стилито от джоба на жилетката си. Нарисува набързо една руна върху китката си и допря ръка до вратата.