Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Сесили изпусна дъха, който до този миг дори не си бе дала сметка, че е сдържала.

Софи издаде тих звук и тръгна към Гейбриъл, който изглеждаше така, сякаш се съвзема след удар в стомаха. Без нито за миг да изгуби спокойствието, което беше запазила от самото начало, Шарлот се пресегна, взе писмото, хвърли му един поглед и отново го върна на масата.

— Защо не си го изпратил? — попита тя.

Очите на младежа срещнаха нейните и двамата си размениха особен поглед, с който сякаш споделяха нещо, известно само на тях.

— Имах си причини да размисля.

— Защо не дойде при мен? — каза Гидеон. — Гейбриъл, ти си ми брат…

— Не можеш да вземаш всички решения в живота ми, Гидеон. Понякога трябва сам да избирам. Като ловци на сенки от нас се очаква да бъдем самопожертвувателни. Да умираме за мунданите, заради Ангела и най-вече — един за друг. Това са нашите принципи. Шарлот живее в съответствие с тях. Татко никога не го е правил. Дадох си сметка, че съм грешал, поставяйки верността към семейството над принципи, над всичко. Дадох си сметка също така, че консулът греши за Шарлот. — Гейбриъл млъкна рязко, свил устни в тънка, бледа черта. — Консулът грешеше. — Той се обърна към ръководителката на Института. — Не мога да върна назад нито стореното, нито онова, което възнамерявах да извърша. Не знам и как бих могъл да изкупя съмненията си спрямо твоята власт, нито пък неблагодарността, с която ти се отплатих за добрината. Само мога да ти кажа това, което знам: че не бива да очакваш одобрението на консул Уейланд, защото той никога няма да ти го даде. Никога няма да изпрати отряд срещу Кадер Идрис заради теб, Шарлот. Няма да приеме никой план, измислен от теб. Иска да бъдеш махната от Института. Заменена.

— Но именно той ме назначи на този пост — каза тя. — Подкрепи ме…

— Защото е мислел, че ще бъдеш слаба — обясни Гейбриъл. — Защото вярва, че жените са слаби и лесни за манипулиране, ала ти не си се оказала такава и това е провалило всичките му планове. Не просто иска да те дискредитира, нуждае се от това. Достатъчно ясно даде да се разбере, че дори да не открия никакво нарушение от твоя страна, разполагам със свободата да си измисля лъжа, която да те осъди. Стига само да е достатъчно убедителна.

Шарлот сви устни.

— Значи никога не е имал вяра в мен — прошепна тя. — Никога.

Хенри още по-здраво стисна ръката й.

— А би трябвало. Подценил те е, но това не е трагедия. Да докажеш, че си по-добра, по-умна и по-силна, отколкото някой е очаквал, е триумф.

Шарлот преглътна и за миг Сесили се зачуди какво ли би било някой да я гледа така, както господин Брануел гледаше съпругата си — сякаш тя бе най-прекрасното чудо на света.

— Какво да правя?

— Това, което смяташ за най-добро, Шарлот, скъпа — отвърна Хенри.

— Ти си глава на Анклава и на Института — каза Гейбриъл. — Ние имаме доверие в теб, дори ако консулът няма. — Той наклони глава на една страна. — От днес нататък имаш моята лоялност. Ако това означава нещо за теб.

— Означава, и то много — отвърна тя и в гласа й имаше нещо, някакъв тих авторитет, от който на Сесили й се прииска да се изправи и също да заяви своята лоялност, само и само за да почувства балсама на одобрението на Шарлот. Никога не би могла да изпита същото по отношение на консула, помисли си тя.

„И точно затова той я мрази“, каза си тя. „Защото Шарлот е жена и въпреки това събужда лоялност така, както той никога не би могъл.“

— Ще действаме така, сякаш консулът не съществува — продължи Шарлот. — Ако наистина е решил да ме свали от поста ми, значи няма какво да пазя. Трябва просто да направим онова, което се налага, преди той да е имал възможност да ни попречи. Хенри, кога ще завършиш изобретението си?

— Утре — отвърна съпругът й незабавно. — Ще работя цяла нощ…

— Това ще бъде първото му използване — обади се Гидеон. — Не е ли малко рисковано?

— Не разполагаме с друг начин да стигнем в Уелс навреме — каза Шарлот. — След като изпратя съобщението си, ще имаме съвсем малко време, преди консулът да се появи, за да ме освободи от задълженията ми.

— Какво съобщение? — попита Сесили объркано.

— Съобщението, което ще разпратя до всички членове на Клейва — отвърна Шарлот. — Незабавно. Не на Анклава. На Клейва .

— Ала единствено консулът има право… — започна Хенри, а после затвори уста. — А!

— Ще им опиша реалната ситуация и ще ги помоля за съдействие. Не съм сигурна на какво мога да разчитам, но несъмнено поне някои ще застанат на наша страна.