Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Девойката знаеше, че за нищо на света не би искала да забрави начина, по който Гидеон протегна разтреперана ръка към нейната, нито как прехапа долната си устна, преди да заговори.

— Скъпа госпожице Колинс, моля ви, простете злощастния ми изблик. Просто толкова много ви… ценя… не, не ценя… толкова ви се възхищавам , че ми се иска да го оглася надлъж и шир. Откакто за първи път пристигнах в този дом, вашата красота, смелост и благородство ме пленяват все по-силно с всеки изминал ден. Макар и никога да не бъда достоен за нея, от все сърце ви моля за честта да бъдете мо… искам да кажа, да се съгласите да станете моя жена.

— Мили боже — каза Софи, изгубила ума и дума. — Да не сте го репетирали ?

Гидеон примига.

— Уверявам ви, че беше напълно импровизирано.

— Е, беше прекрасно. — Тя стисна ръцете му. — И отговорът ми е „да“. Да, Гидеон, обичам те и ще се омъжа за теб.

Лицето му грейна в усмивка и той изненада и двамата, като я взе в прегръдките си и я целуна по устните. Младата жена улови лицето му в ръце, докато отвръщаше на ласката му… усещаше далечен вкус на чаени листа, устните му бяха меки, а целувката — неизразимо сладка. Софи се понесе в нея, в призмата на момента, чувствайки се в безопасност от целия свят.

Поне докато гласът на Бриджет не нахлу в нейното щастие, носейки се печално откъм кухнята:

Откъсвайки се неохотно от Гидеон, девойката се изправи и изтупа роклята си.

— Моля да ме извините, господин Лайтууд… искам да кажа, Гидеон… но трябва да отида да убия готвачката. Ей сега се връщам.

— О! — ахна Сесили. — Това беше толкова романтично.

Гейбриъл свали ръка от вратата и й се усмихна. Когато се усмихваше, лицето му се променяше напълно: острите му линии омекваха, а вместо обичайния си цвят на лед, очите му придобиваха зелените багри на пролетни листа.

— Да не би да плачете, госпожице Херондейл?

Момичето примига с мокри ресници и изведнъж си даде сметка, че ръката й все още е в неговата… все още усещаше как пулсът тупти меко в китката му до нейната. Той се приведе към нея и Сесили усети утринната му миризма — на чай и сапун за бръснене…

Тя се дръпна рязко, измъквайки дланта си от неговата.

— Благодаря, че ми позволихте да слушам — каза. — Трябва… трябва да отида в библиотеката. Имам да свърша нещо преди утрешния ден.

Той се намръщи объркано.

— Сесили…

Ала момичето вече се отдалечаваше забързано по коридора, без да поглежда назад.

До: Едмънд и Линет Херондейл

Имението Рейвънскар

Западен Йоркшир

Скъпи мамо и татко,

Безброй пъти започвах това писмо, ала така и не го довършвах. В началото от чувство на вина. Знаех, че напускайки ви, бях постъпила като своенравна, непокорна дъщеря и не бях в състояние да се изправя срещу доказателството за своята простъпка, написано черно на бяло.

След това дойде носталгията. Толкова много ми липсвахте. Липсваха ми тучните зелени хълмове, издигащи се около имението, пиренът, нацъфтял в лилаво през лятото, и мама, която пее в градината. Тук беше студено, всичко бе черно, кафяво и сиво, потънало в задушаващи, гъсти мъгли. Струваше ми се, че ще умра от самота, но как бих могла да ви го кажа? В крайна сметка, сама си го бях избрала.

А после настъпи скръбта. Бях дошла тук с намерението да се върна у дома заедно с Уил, да го накарам да разбере какъв е дългът му и двамата да се приберем. Ала той си има свои собствени идеи за дълг, чест и обещанията, които е дал. А аз осъзнах, че не мога да накарам някого да се върне у дома, когато вече си е у дома. И не знаех как да ви го кажа.

А след това последва щастието. Може би ще ви се стори странно, както и на мен, че не мога да се върна вкъщи, защото открих удовлетворение. Докато се обучавах, за да стана ловец на сенки, почувствах как нещо се раздвижи в кръвта ми, същото усещане, което мама казва, че изпитва всеки път, щом на връщане от Уелшпул за първи път зърнем долината Дави. Стиснала серафимска кама в ръка, аз съм повече от Сесили Херондейл, най-малкото от три деца, дъщеря на добри родители, която един ден ще се омъжи изгодно и ще народи деца. Аз съм Сесили Херондейл, ловец на сенки, и положението ми в живота е благородно и славно.

Слава. Такава странна дума, нещо, към което жените не би трябвало да се стремят, но не тържествува ли нашата кралица на престола? И нима не наричаха кралица Бес — Глориана 35 35 Названия на кралица Елизабет I; името Глориана идва от английската (и латинска) дума за слава. — Бел.прев. ?