Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Значи това е той? Нефилимът?

Уил не знаеше колко дълго бе стоял, отпуснат немощно до стената на конюшнята, подгизвайки все повече и повече, когато от мрака се разнесоха ръмжащи гласове. Вдигна глава, ала твърде късно, за да отблъсне протегналата се към него ръка. Миг по-късно тя го беше сграбчила за яката и го беше издърпала на крака.

През замъглените си от дъжда и агонията очи, той се взря в групичката върколаци, които го бяха наобиколили в полукръг. Бяха петима, включително и онзи, който го бе приковал към стената на конюшнята, стискайки го за окървавената риза. Всички бяха облечени еднакво — в черни дрехи, които бяха толкова мокри от дъжда, че лъщяха като мушама. Никой от тях не носеше шапка и косите им — дълги, както ги носеха върколаците — бяха залепнали от дъжда за главите им.

— Махни си ръцете от мен — каза Уил. — Съглашението забранява непредизвикани нападения над нефилими…

— Непредизвикани? — Върколакът пред него го дръпна напред и отново го блъсна в стената. При обикновени обстоятелства сигурно щеше да боли, но случаят не бе обикновен. Физическата болка в руната си беше отишла, ала цялото тяло на Уил бе изсъхнало и кухо, сякаш някой бе изсмукал същината му. — Аз бих казал, че е предизвикано и още как. Ако не бяхте вие, нефилимите, Магистърът никога нямаше да ни натрапи мръсните си наркотици и гнусни лъжи…

Уил гледаше върколаците почти развеселено. Наистина ли вярваха, че могат да го наранят след всичко, което беше изгубил? В продължение на пет години бе живял абсолютно пълноценно, само заради една истина — Джем и Уил, Уил и Джем. Уил Херондейл е жив, следователно и Джеймс Карстерс е жив. Quod erat demonstrandum 29 29 „Което трябваше да бъде доказано“ — латински израз, който обикновено се слага в края на успешно завършено математическо доказателство или философско твърдение. — Бел.прев. . Предполагаше, че да изгубиш ръка или крак е болезнено, но да изгубиш основната истина в живота си беше… фатално.

— Мръсни наркотици и гнусни лъжи? — провлачи той. — Звучи страшно нехигиенично. Макар че, я ми кажете, вярно ли е, че вместо да се къпят, върколаците просто се облизват веднъж в годината? Или се ближете един друг? Защото и това съм чувал.

Ръката, която го стискаше за ризата, още повече затегна хватката си.

— Съветвам те да проявиш малко повече уважение, ловецо на сенки.

— Не — заяви Уил. — Нямам такова намерение.

— Знаем всичко за теб, Уил Херондейл — обади се друг от глутницата. — Винаги се влачиш при долноземците да молиш за помощ. Бихме искали да те видим как се влачиш и сега.

— Тогава ще се наложи да ми отсечете краката.

— Това лесно може да се уреди — съобщи мъжът, който го държеше.

Уил сякаш изригна. Заби глава в лицето на върколака пред себе си и едновременно чу и усети отвратителното хрущене, когато носът на мъжа се строши; гореща кръв рукна по лицето му, той политна назад и рухна на колене върху плочите на двора, притиснал ръце към лицето си в опит да спре кръвотечението.

Нечии пръсти сграбчиха Уил за рамото, остри нокти се впиха в мократа му риза. Той се обърна рязко към останалите върколаци и видя, че в ръката на новия му нападател проблясва остър нож, сребрист на лунната светлина. Очите на върколака блещукаха през дъждовните капки, златнозелени и заплашителни.

„Не са дошли, за да се заяждат с мен или да ме поступат“, даде си сметка Уил. „Тук са, за да ме убият.“

В продължение на един миг бе изкушен да ги остави да го направят. Мисълта да умре му се стори като огромно облекчение — свършено щеше да бъде с цялата болка, с отговорността, просто потапяне в смъртта и пълна забрава. Съвършено неподвижен, той гледаше как ножът се спуска към него. Всичко сякаш се случваше много бавно — приближаващото стоманено острие, злобно ухиленото лице на върколака, размазано от дъжда.

В този миг пред очите му изникна образът на онова, което бе сънувал предишната нощ: Теса, която тичаше към него по зелената пътека. Теса. Той посегна автоматично и сграбчи китката на върколака, като в същото време избегна удара, минавайки под вдигнатата му ръка. След това я дръпна надолу с все сила, строшавайки я с жестоко пращене. Ликантропът изкрещя и Уил усети как през тялото му като мълния премина мрачно задоволство. Камата издрънча върху плочите на двора, когато младежът изрита противника си между краката, а после стовари лакът в слепоочието му. Върколакът се свлече на земята и повече не помръдна.