Касандра Клеър - Град от кости

— Не пипай това, Блекуел… много е ценно — каза сурово Люк. Едрият червенокос мъж, който бе посегнал към статуетката на Кали на етажерката, все пак прокара дебелите си пръсти по нея.

— Хубава е — каза той.

— Ах — каза Пангборн, като взе статуетката от другаря си. — Тя, която е създадена да се сражава с демона, който не може да бъде убит нито от бог, нито от човек. О, Кали, блажена моя майко! Чародейко на всемогъщия Шива, танцуваща в унес и пляскаща с ръце. Ти си душата на всичко, що се движи, а ние сме твои безпомощни пионки.

— Много добре — каза Люк. — Не знаех, че изучаваш индийска митология.

— Всички митове са истина — каза Пангборн и Клеъри почувства, че тръпки я полазват по гърба. — Или и това си забравил?

— Аз нищо не забравям — рече Люк. Макар и да изглеждаше спокоен, Клеъри видя, че раменете и устните му са напрегнати. — Предполагам, че те изпраща Валънтайн.

— Така е — каза Пангборн. — Той си помисли, че може да си промениш решението.

— Нищо не може да ме накара да променя решението си. Вече ти казах, че не знам нищо. Между другото, хубави наметала.

— Благодаря — каза Блекуел с лукава усмивка. — Свалихме ги от двама мъртви магьосници.

— Това са официалните роби на Съглашението, нали? — попита Люк. — От Въстанието ли са?

Пангборн леко се изкикоти.

— Плячка от сражението.

— Не се ли боите, че някой може погрешка да ви вземе за истински?

— Не — рече Блекуел. — Не и като се приближат.

Пангборн поглади края на робата си.

— Спомняш ли си Въстанието, Лушън? — каза меко той. — Беше велик и ужасен ден. Помниш ли как заедно се подготвяхме за битката?

Лицето на Люк се изкриви.

— Миналото си е минало. Не знам какво да ви кажа, господа. Не мога да ви помогна. Нищо не знам.

— Нищо е много общо казано, някак си неопределено — рече Пангборн меланхолично. — Човек, който притежава толкова много книги, би трябвало все нещо да знае.

— Ако искате да разберете къде отиват лястовичките на есен, мога директно да ви посоча съответната книга. Но вие искате да знаете къде е изчезнал Бокалът на смъртните…

— Изчезнал може би не е правилната дума — изръмжа Пангборн. — По-скоро скрит. Скрит от Джослин.

— Възможно е — каза Люк. — Значи още не ви е казала къде е?

— Още не е дошла в съзнание — каза Пангборн, като сечеше въздуха с дългопръстата си ръка. — Валънтайн е разочарован. Той толкова се радваше, че отново ще се видят.

— Сигурен съм, че чувствата им не са взаимни — промърмори Люк.

Пангборн се изкиска.

— Ти да не ревнуваш, Греймарк? Или чувствата ти към нея не са същите като преди.

Пръстите на Клеъри започнаха да треперят толкова силно, че трябваше да притисне ръцете си една в друга, за да ги спре. Джослин? Възможно ли бе да говорят за майка й?

— Не съм изпитвал чувства към нея — каза Люк. — Двама ловци на сенки, прокудени от собствения си вид, нормално е да сме свързани един с друг. Но няма да преча на плановете на Валънтайн по отношение на нея, ако това го тревожи.

— Не бих казал, че се тревожи — рече Пангборн. — По-скоро е учуден. Ние всички се чудехме дали си още жив. Дали още приличаш на човек.

Люк повдигна вежди.

— И?

— Изглеждаш доста прилично — призна неохотно Пангборн. Той постави статуетката на Кали обратно на рафта. — Имаше и дете, нали? Момиче.

Люк изглеждаше объркан.

— Какво?

— Не се прави на ударен — каза Блекуел с режещия си глас. — Знаем, че уличницата има дете. Намерили са снимки в нейния апартамент, в спалнята…

— Мислех, че питате за мои деца — прекъсна го спокойно Люк. — Да, Джослин има дъщеря. Клариса. Предполагам, че е избягала. Валънтайн за нея ли ви изпрати?

— Не нас — каза Пангборн. — Но я търси.

— Можем да претърсим това местенце — добави Блекуел.

— Не ви съветвам — каза Люк и се надигна от бюрото. В погледа му се четеше студена заплаха и докато гледаше отгоре двамата мъже, изражението му не се промени. — Защо си мислите, че тя е още жива? Нали Валънтайн изпрати Ненаситен, за да претърси жилището. Съвсем малко от отровата му е достатъчна да превърне повечето хора в пепел, без да остане и помен от тях.

— Имаше един мъртъв Ненаситен — каза Пангборн. — Това накара Валънтайн да се усъмни.

— Валънтайн се съмнява във всичко — каза Люк. — Може Джослин да го е убила. Каквато е яка.

Блекуел изсумтя.

— Като нищо.

Люк сви рамене.

— Вижте, нямам представа къде е момичето, но имам чувството, че е мъртво. Иначе досега да се е появило. Така или иначе, не представлява опасност. На петнайсет години е и никога не е чувала за Валънтайн, нито пък вярва в демони.